| |
Siempre habrá una balsa en la memoria,
una orilla,
una interminable playa
hasta donde lleguen nuestros huesos
después de los naufragios,
porque aunque no quede ni la sombra de un árbol
habrá un poema que hable de un árbol:
por sus hojas muertas
seguirán creciendo las palabras,
el sol sacará la cabeza por el papel,
limpiando de sombras estas manchas,
haciendo crecer el pasto,
juntando las orillas,
cerrando las cicatrices bajo el pasto
verde de la tierra.
* Gonzalo Rojas
|
|
|
|
Винаги ще има една локва в паметта,
един бряг,
един безкраен плаж,
чак докъдето стигнат костите ни
след корабокрушенията,
макар и да не остане
и сянка от дърво,
ще има една поема,
която да говори за едно дърво
чрез своите мъртви листа,
ще продължат да избуяват думите,
слънцето ще измъкне глава
от хартия,
измивайки със сенки тези петна,
правейки да расте пасището,
събирайки бреговете,
затваряйки белезите под пасището
зелено на земята.
* Гонсало Рохас
|
|
|
|
