|
Were I alike the greatest ancient Singer
Whose art could cause to melt a snowy top,
Who birds fed with his lyre's unrivalled crop,
Whose voice was always of emotions bringer,
Oh Lady good and fair! I would not linger
To sing the boldness of the scarlet drop
With not some other purpose but to stop
From sweetly crying thine angelic finger.
Alas! It was not Gods who gave me birth
And being man and son of sinful earth
Earth's passions and desires assault and shake me.
Voracious in the night are gleaming pyres:
Should I obey my tongue, they wait to take me
For feeding on the food of vile vampires.
|
|
|
|
Да бях аз онзи славен Бард античен,
стопявал с песни ангелски снега,
засищал птици с думи от нега,
разбуждал чувства просто с глас лиричен,
прекрасна дево! Миг не бих отлагал
на алената капка дързостта
да развенчая, само за да спра
тоз сладък плач от пръстчето на ангел.
Уви! Не е божествен моят ген
от грешна пръст аз грешен съм роден
и земни страсти люшкат ме в безкрая.
В нощта ми ненаситни клади тлеят:
поддам ли се в слова да те извая
вампири зли в дъха ми дъх ще влеят.
|
|
|
|