„Сириец съм. Какво те учудва, чужденецо, ако
светът е родината, в която живеем всички, родени
от хаоса?”
Мелеагр от Гадарa, 100 г. преди Христос.
Излизаме от там внезапно, за да продължим обикаляйки
откъм тъмната част на града
една група от цветнокожи пушим навън,
до един нощен локал, където тази нощ свири демон,
искам да си тръгна, макар че ароматът на спокойствието,
който се
вдишва тук,
ме задържа,
хапваме задушени зеленчуци, които продават под портика
на един небостъргач,
под който се скрихме от дъжда.
Един от онези изрязва фотографии от
списания
и оцветява рамките, в които ги поставя върху
един пиедестал – куфар, друго,
рисува в един огромен блок с големи
линии
безброй неясни образи.
Запалваме стария образ, който имаме от тях и мимоходом
нашите се превръщат в пепел,
която вятърът
грабва.
Ню Йорк, САЩ, 1999
