На Пас Карвахал и на така необходимия мир за този свят и за другия…
Търси, как търси
светлината на думата, прекосявайки
реки и езера,
морета и планини, затваряйки се
в градове лабиринти – съвременни гори,
бедстващи от Сантяго до Бостън,
от Ню Йорк до Париж, Париж и в тази
гора бяла, като друго нещо, същото нещо –
виждам го изправено там
на улицата,
мислейки вероятно за ехото
на водите между множеството и за колите скоростни,
търсейки светлината, търсейки светлините на една кожа,
която никой не ще може да рани,
докато изгубени пешеходци
я питат
от къде,
по кой път,
на какво място се влиза
и излиза от огледалото,
където понякога успяват да слушат един тъжен Lews Carrol,
плачейки за едно момиченце, наречено
Алисия,
уловено
от него
в
една
парадоксална
история.
Marnay-sur-Siene, Франция, 2002