| |
"Me sacudí como los perros
de las olas que me querían."
Pablo Neruda
Cuando el mundo es un horizonte curvo
inmenso
como los arenales de la luna
mar adentro
soy nacido de los pájaros
un punto inmóvil
una tabla
suspendida sobre
el mar
un giro
un vuelo de palabras
entre tiburones de espuma
una enorme ola
de
lo
otro
subiendo con la marea del instinto
un nombre vacío
la tempestad
el hijo de la nada
Santiago de Chile, 2005
|
|
|
|
„Отърсих се, като кучетата
от вълните, които ме обичаха.”
Пабло Неруда
Когато светът е един крив хоризонт
безкраен,
като обширните пясъчни пространства на луната,
море навътре съм,
роден от птиците,
една точка неподвижна,
една табела
висока върху
морето,
един кръг,
един полет от думи
между акулите от пяна,
една огромна вълна
от
нещо
друго,
изкачвайки с прилива на инстинкта
едно име празно,
бурята,
дете на нощта.
Сантяго де Чили, 2005
|
|
|
|
