Животът е като стълба на кокошарник — къс и осран.1
Есхил
І
Опърпан просяк казал на лихварин:
"Какво като си толкова богат?!
Да не живееш вечно, в благодат?
И ти ще пукнеш, като всички твари.
Лихварят рекъл: "Аз съм господар и
хаджия съм, в охолство и разврат
живея, и пилея по хазарт…
Живецът в мене в пещ искрица жар е —
ще светне някой ден за сетен път.
Умира всеки, който е роден.
Да, тленна е блажената ми плът.
Ала помни изрично ти от мен:
богатите един път само мрат —
беднякът мре вторично. Всеки ден…
ІІ
Хаджи — клошарят рече — разбери,
богатството и твоята поквара
за вечни мъки в ада ще те вкарат.
Не ще да се откупиш там с пари!
В казаните с горещ катран и сяра
душата ти сред жегата ще ври.
Смъртта за мене радост е дори.
Готов съм… че ще ида в рая, вярвам.
Имането от бедните що сбра
лула тютюн не чини! Таз парà,
умреш ли, ще остане тука, всуе…
От мъртвите да дойде даже Лазар
2
за адските неволи да разказва,
ти с тежкия си слух
3, не ще го чуеш.
1. Bиж Уикицитат [обратно]
2. Притча за бедния Лазар (Лука гл.16 ст. 19-31). [обратно]
3. „Защото сърцето на тия люде е задебеляло
И с ушите си тежко чуват,
И очите си склопиха;
Да не би да видят с очите си,
И да чуят с ушите си,
И да разберат със сърцето си,
И да се обърнат,
И Аз да ги изцеля".
(Мат. гл. 13 стих 15). [обратно]
