| |
Лунната въздишка на морето
облъхна пак звезди и птици.
Бленуват своя остров тих, където
в безмълвие шептят - по тайни жици.
А морските води са омагьосани
c неразгадани, неми заклинания.
Небето и земята са докосвани
c хилядолетни призрачни мечтания.
Бакъреният дискос на луната
към дълбините сънни вече плува.
И с бледото кълбо се заиграха
раците малки, будни да палуват.
Но лунен звън, звън крехък и прощален,
полегна после бавно над вълната.
B акордите му - тихи и кристални,
усмихва се на вечността душата...
|
|
|
|
El suspiro del mar
envolvió de nuevo las estrellas y aves
que sueñan su isla silenciosa.
Allí por cables secretos susurran.
Las aguas del mar son embrujadas
de conjuros mudos y enigmáticos.
Sueños fantasmales de mil años
pasan por la tierra y por mar.
El disco de cobre de la luna
nada hacia profundidad soñolienta.
Con la esfera incolora
juegan cambaros pequeños y nadan despertados.
Pero un sonido frágil de despedida
se acostó lentamente encima de las olas.
Y en sus acordes silenciosos de cristal
el alma se sonríe a la eternidad...
|
|
|
|
