Что счастье? Чад безумной речи?
Одна минута на пути,
Где с поцелуем жадной встречи
Слилось неслышное прости?

Или оно в дожде осеннем?
В возврате дня? В смыканьи вежд?
В благах, которых мы не ценим
За неприглядность их одежд?

Ты говоришь… Вот счастья бьется
К цветку прильнувшее крыло,
Но миг — и ввысь оно взовьется
Невозвратимо и светло.

А сердцу, может быть, милей
Высокомерие сознанья,
Милее мука, если в ней
Есть тонкий яд воспоминанья.

1911

Какво е щастието? Думи ли?
Или е свиждане, в което ти
посред целувки, жадно лумнали,
дочуваш тихичко: прости?

Не е ли в есенния дъжд то?
В изгряващ ден? В лик ядовит?
И в дар, от който се отвръщаш
заради скромния му вид?

Говориш ми… Трептят крилете
на щастието в близост с мен.
Но миг — и литват те. И ето,
че аз съм пак приневолен.

А на сърцето може би
най-мило му е туй страдание
и то — отровено — скърби
в поредното възпоминание.

1911