| |
1. Escoge entre el granito,
el sorbo, la dulzura
que atraviesa la sombra,
el pesado nenúfar,
las orillas,
que bordean
su
propio
cono.
2. El más hablante de la tierra,
su composición,
vuelve a sonar
a la alforja deseada,
al desaire
que los juegos mortales dejan
a la deriva, la intrepidez
que escuchas de pronto, ese sonido
masticado de los siglos.
3. Hay,
de pie, entre la escalera iluminada,
entre las molduras de las cosas,
los cimientos
atravesados
que pueblan los gajos,
los mismos ojos
que llaman, los huesos tintineantes.
|
|
|
|
1. Избери вътре в себе си
глътката сладост,
която пробожда сянката
на водната лилия,
крайбрежните ивици,
които обхождат
твоя
собствен
конус.
2. Най-говорещият на земята,
неговата композиция
отново звучи
на дисагата желана,
на презрението,
което смъртоносните игри оставят
на произвола на безразсъдството,
за да чуеш изведнъж онзи звук,
преживян през вековете.
3. Има,
изправен между стълбата озарена,
между раздробяването на нещата,
основите на града,
прекосени,
които населяват клоните на дърветата,
същите очи,
които зоват звънтящите кости.
|
|
|
|
