| |
Аз дълго търсих пътя към дома,
за да притихна в сянката на дните.
Под клоните на вишната. Сама.
Под призрачния шепот на звездите.
Аз дълго търсих пътя към дома,
с душа, зазидана в стени бетонни.
И есенната, селска тишина
дочувах само в сънища бездомни…
Аз дълго търсих пътя към дома
и плачеше у мен сърце на птица!
С парченца от небе, в гнездо от кал
го утешавах. Хранех го с трошици.
Но ме дочака този двор смълчан
и праг, пред който ниско коленича.
Прекръствам се и влизам… като в храм!
И вече зная — Господ ме обича.
17.09.2013г.
|
|
|
|
Как я искал обратный путь – домой!
И я грустил в тени недвижных дней
Под шёпот с призраками под луной,
Под сенью вишни – с горькою судьбой.
Как я искал обратный путь – домой!
Стучало сердце раненою птицей!
Как же с засоренным гнездом ужиться?
И как остаться мне самим собой?
Как долго я искал обратный путь
И ждал суда и тихого порога!
Я перед ним – как на коленях к Богу!
Как хочется, ему всё-всё вернуть!
Я ждал суда и тихого порога.
Как далека, длинна к нему дорога!
Но у порога вновь душа грустит:
Меня Господь и любит, и простит.
17.09.2013г.
|
|
|
|
