Над виноградными холмами
Плывут златые облака.
Внизу зелеными волнами
Шумит померкшая река.
Взор постепенно из долины,
Подъемлясь, всходит к высотам
И видит на краю вершины
Круглообразный светлый храм.

Там, в горнем неземном жилище,
Где смертной жизни места нет,
И легче и пустынно-чище
Струя воздушная течет.
Туда взлетая, звук немеет,
Лишь жизнь природы там слышна,
И нечто праздничное веет,
Как дней воскресных тишина.


1836

Над хълмове, с лозя обвити,
златисти облаци пълзят;
зелени са в дола вълните —
повява над реката хлад.
И погледът в далечината
към прелестната вис лети,
и там съзира — над скалата
кръгообразен храм блести.

Там горе, сред скали сребристи,
животът е неприслоним,
и нежен, и пустинно чист е
въздушният поток незрим.
Там стигне ли, звукът умира,
цари природата в злина
и нещо призрачно извира
като неделна тишина.

1836