| |
Нощта те прегръща,
нощта те отблъсква.
Тогава е лесно
да бъдеш самотен.
Тогава е трудно
да бъдеш самотен,
когато сърцето
става часовник.
Когато часовник
ти спира сърцето,
а утрото още
дори не е будно.
А утрото става
и даже не знае
дали те прегръща,
дали те отблъсква.
|
|
|
|
The night embraces you,
the night pushes you away.
It is then easy
to be alone.
It is then hard
to be alone,
when your heart
becomes a clock.
When a clock
stops your heart
and the dawn
is not yet awake.
And the dawn wakes
without even knowing
if it embraces you
or pushes you away.
|
|
|
|
