| |
Even now
I seem to see my prison walls come close,
Built up of darkness, and against that darkness
A girl no taller than my breast and very tired,
Leaning upon the bed and smiling,
Feeding
A little bird
And lying slender as ash-trees,
Sleepily aware as I told
Of the green grapes
And the small bright-coloured river flowers.
|
|
|
|
Дори сега,
аз сякаш виждам — създадени от тъмнината —
стените на затвора приближават, а срещу мрака
не по-високо от гърдите ми момиче със усмивка
над ложето се свежда уморено,
протегнало ръка да храни малко птиче;
и легнала — подобно ясеновите дървета стройна —
през сън долавя аз какво говоря
за гроздето зелено,
за малките обагрени цветя в реката.
|
|
|
|
