Библиотека    А. С. Пушкин    
 


Дар напрасный, дар случайный

Александр Сергеевич Пушкин


 


Дар напразен, дар случаен

Александър Сергеевич Пушкин


 
 

Дар напрасный, дар случайный,
Жизнь, зачем ты мне дана?
Иль зачем судьбою тайной
Ты на казнь осуждена?
Кто меня враждебной властью
Из ничтожества воззвал,
Душу мне наполнил страстью,
Ум сомненьем взволновал?..
Цели нет передо мною:
Сердце пусто, празден ум,
И томит меня тоскою
Однозвучный жизни шум.

1828 г.

 

Дар напразен, дар случаен,
в мен, животе, що блести?
Щом в съдбата с властна тайна
си на смърт осъден ти!
Кой, враждебна власт владеещ,
призова ме и следи
страст в душата ми да зрее,
ум загадки да реди?
Няма цел пред мойта участ:
пусти са сърце и ум
и тъгата ме измъчва
с еднозвучен жизнен шум.

1828 г.

 
 
© А. С. Пушкин
 
© А. С. Пушкин
© превод от руски език - Красимир Георгиев
(с разрешение)