|
Цветок засохший, безуханный,
Забытый в книге вижу я;
И вот уже мечтою странной
Душа наполнилась моя:
Где цвёл? когда? какой весною?
И долго ль цвёл? и сорван кем,
Чужой, знакомой ли рукою?
И положён сюда зачем?
На память нежного ль свиданья,
Или разлуки роковой,
Иль одинокого гулянья
В тиши полей, в тени лесной?
И жив ли тот, и та жива ли?
И нынче где их уголок?
Или уже они увяли,
Как сей неведомый цветок?
<1828>
|
|
|
|
В забравен том без мирис цвете
видях – хербарий изсушен.
Така ме трогна, след което
събуди странни мисли в мен:
Къде цъфтяло е напролет?
Позната, чужда ли ръка
го е откъснала отколе?
Защо е скрито тук така?
От тайна среща ли е спомен?
Разлъка зарад орис зла
или пък излет мил напомня?
Или разходка в полски злак?
Дали са живи и са двойка?
Къде е свидният им кът?
Или в земята спят спокойно,
тъй както в книгата – цветът?
1828
|
|
|
|