Звонче жаворонка пенье,
Ярче вешние цветы,
Сердце полно вдохновенья,
Небо полно красоты.

Разорвав тоски оковы,
Цепи пошлые разбив,
Набегает жизни новой
Торжествующий прилив,

И звучит свежо и юно
Новых сил могучий строй,
Как натянутые струны
Между небом и землёй.

<1858>

Чучулиговата песен,
ярка като цвят през май,
е в сърцето звук чудесен,
в свода - красота безкрай.

Разпокъсала веригите
на скръбта и пошлостта,
пак живота ни въздига
с тържествуващ прилив тя.

И ехти с красив и ярък
звън на новото мощта
като струна, затрептяла
между свода и пръстта.

1858