|
|
Sous les branches de saule en la vase baignées
Un peuple impur se tait, glacé dans sa torpeur,
Tandis qu'on voit sur l'eau de grêles araignées
Fuir vers les nymphéas que voile une vapeur.
Mais, planant sur ce monde où la vie apaisée
Dort d'un sommeil sans joie et presque sans réveil,
Des êtres qui ne sont que lumière et rosée
Seuls agitent leur âme éphémère au soleil.
Un jour que je voyais ces sveltes demoiselles,
Comme nous les nommons, orgueil des calmes eaux,
Réjouissant l'air pur de l'éclat de leurs ailes,
Se fuir et se chercher par-dessus les roseaux,
Un enfant, l'oeil en feu, vint jusque dans la vase
Pousser son filet vert à travers les iris,
Sur une libellule ; et le réseau de gaze
Emprisonna le vol de l'insecte surpris.
Le fin corsage vert fut percé d'une épingle ;
Mais la frêle blessée, en un farouche effort,
Se fit jour, et, prenant ce vol strident qui cingle,
Emporta vers les joncs son épingle et sa mort.
Il n'eût pas convenu que sur un liège infâme
Sa beauté s'étalât aux yeux des écoliers :
Elle ouvrit pour mourir ses quatre ailes de flamme,
Et son corps se sécha dans les joncs familiers.
|
|
|
|
|
Под топнатите в тиня аркади на върбата
нечист народ замлъква унесен, вцепенен,
а паячета крехки пробягват по водата
към лилиите скрити в мъгла като сатен.
Но, носейки се леко над тоя свят, където
животът тих сънува сън сякаш нерушим,
създания, в които лъчът с роса е сплетен,
единствени разперват на припека души.
Веднъж, когато гледах как кончетата водни
(тъй казваме им, мисля, за техния финес)
ефира ясен радват прелитайки свободни,
играят си на жмичка в тръстиковия лес,
дете с разпален поглед из тинята нагази
да хвърли свойта мрежа през блатните цветя
над малко водно конче; и там, в капана газен1,
смутеното животно пленено затрептя.
Телцето му зелено топлийчица прободе;
ала летецът, даже познал върха ѝ твърд,
напрегна сетни сили и бръмвайки свободен
в тръстиките с иглата отнесе свойта смърт.
И дума да не става, върху парче корк срамен,
да бъде прелестта му спектакъл за класът;
то да умре разтвори крилата си от пламък,
тръстиките където познато му звънят.
1. 'Газен' означава и направен от материята 'газ' — тънък, рехав плат; тюл. [обратно]
|
|
|
|