Полно спать: тебе две розы Я принес с рассветом дня. Сквозь серебряные слезы Ярче нега их огня. Вешних дней минутны грозы, Воздух чист, свежей листы… И роняют тихо слезы Ароматные цветы.
1847
Стига спа: за теб две рози призори донесох аз. От плача ми бликна този блясък в техния атлаз. Пролетният дъжд е кратък — лъха хлад, блестят листа… И сълзи като загадка ронят милите цветя.
© Афанасий Фет
© Афанасий Фет© превод от руски език: Димитър Горсов (с разрешение)