Посветено на Мара Белчева
Човече, чуваш ли? Внимавай!
Нашепва тихо пак нощта потайна:
”Във звезден час ме сън унесе,
а глас от дълбините властно каза:
Ставай!
Светът, дълбок неизмеримо —
необозрима бездна — е невнятен,
недостижим за дневното прозрение.
Бездъннна е тъгата на света,
но радостта по-силна от скръбта е.
Теб мъката съветва: Отмини!
Ала за всяка радост вечност е потребна —
безкрайна вечност иска тя.
Не отминавай!“
Май 1979 г., София
