| |
Моей матери
Ветер стих, и слава заревая
Облекла вон те пруды.
Вон и схимник. Книгу закрывая,
Он смиренно ждет звезды.
Но бежит шоссейная дорога,
Убегает вбок…
Дай вздохнуть, помедли, ради бога,
Не хрусти, песок!
Славой золотеет заревою
Монастырский крест издалека.
Не свернуть ли к вечному покою?
Да и что за жизнь без клобука?..
И опять влечет неудержимо
Вдаль из тихих мест
Путь шоссейный, пробегая мимо,
Мимо инока, прудов и звезд…
Август 1914
|
|
|
|
На майка ми
Стихна вятърът. И здрач, и слава
скриха езерото пак.
Схимникът благ книгата оставя,
чака падащия мрак.
Ала пътят се е втурнал в изнемога -
в пропаст ще слети…
Не избързвай, пясъко, за Бога!
Дай ми отдих ти!
Свети цял от злато в заревото
манастирски кръст висок..
Там да свърна, да се моля за живота! -
той без вяра е жесток…
Но ме влачи, прашен, невъздържан,
от местата, тачени преди,
пътят каменист, прелитащ бързо
край монаси, езера, звезди.
Август 1914
|
|
|
|
