5.

Александр Блок

---

5.

Александър Блок

---

Опять над полем Куликовым
Взошла и расточилась мгла,
И, словно облаком суровым,
Грядущий день заволокла.

За тишиною непробудной,
За разливающейся мглой
Не слышно грома битвы чудной,
Не видно молньи боевой.

Но узнаю тебя, начало
Высоких и мятежных дней!
Над вражьим станом, как бывало,
И плеск и трубы лебедей.

Не может сердце жить покоем,
Недаром тучи собрались.
Доспех тяжел, как перед боем.
Теперь твой час настал. — Молись!

23 декабря 1908

Пак над полето Куликовско
мъглата стръвно връхлетя,
и като дим, внезапно проснат,
обви грядущето ни тя.

Иззад покоя непробуден,
иззад дълбоките тъми,
не чувам вече в битки чудни
ек мълниен да прогърми.

Но аз усещам, че настават
дни яростни на смърт и смрад!
Над вражи стан там проехтяват
тръби и лебеди крещят…

Сърцето вехне от покоя.
Зли облаци кръжат над нас…
Искрят доспехите пред боя…
Моли се! Твой е този час!

23 декември 1908

© Александър Блок
© превод от руски език: Димитър Горсов (с разрешение)