Библиотека    Антонио Аройо Силва    
 

BRUNO BRANDT

Antonio Arroyo Silva


 

БРУНО БРАНД

Антонио Аройо Силва


 
 

1
Extrañeza de ser
náufrago de la lluvia.
El instante te adhiere
a la cáscara herida
y boga como un dios
por los ríos del vértigo.

2
Viejo avaro que el pulso
de la violeta afila
cabalgando en la luz
desteñida del gesto.



3
Hacia el ojo locuaz
un silencio de arder
que en su tránsito arrastra
densidad de geranio
a morder el trasvase
de la pulpa al destello.
Chapotea su guiño,
reverbera en la fruta.

4
¿Eras tú el nadador
sumergido en el trazo
de ese mar insondable
que erosionaba el leve
crepitar de la tarde
allá en las lejanas
calles de piedra pómez?

5
Fue un instante: te vi
nadando el desarraigo
de la espuma en la niebla.
Respirando en la llama,
la única del páramo,
la que afiló el gorjeo
del pájaro infinito
y crepita en la rosa
claridad de la encía.


Adherías la luz
a la sed de tu anzuelo.

“Muerte de Polifemo”, Symphonia, editorial Idea, 2011.

 

1
Колко странно е
да бъдеш корабокрушенец на дъжда.
Мигът те долепва
до ранената черупка
и гребеш като бог
през реката на световъртежа.

2
Стар скъперник,
който вниманието на теменужката
прави изтънчен,
галопирайки през светлината,
безцветна
от израза на лицето му.

3
Към бъбривото око –
пламтяща тишина,
която в твоя преход влачи
наситеност от аромат на здравец,
за да отхапе месестата част
на плод блещукащ.
Погледът му се изпълва с влага,
която върху плодá се стича.

4
Ти ли си плувеца,
потънал в очертанията
на това море бездънно,
което ерозираше едва,
хриптейки в късните следобеди –
там,
на далечната улица от пемзов камък?

5
Беше само миг –
видях те плувайки,
отскубнат като корен
от Родината,
сред пяната на мъглата.
Дишайки сред пламъка,
единствен сред ръмежа,
който изтъни чуруликането безкрайно
на птицата,
в розовата яснота на венците.

Долепваше светлината
за жаждата на твойта въдица.

Из книгата “Muerte de Polifemo”

 
 

© Antonio Arroyo Silva
(с разрешение от автора)

 

© Антонио Аройо Силва
© превод от испански език - Виолета Бончева
Traducido por Violeta Bóncheva
(с разрешение)