| |
Un Renard affamé voyant sur une treille
De gros raisins, beaux à merveille,
Pour en avoir s'élançoit vivement,
Et d'une addresse sans pareille :
Mais toûjours inutilement :
Laissons, dit-il, cette poursuite vaine,
Ce n'est que du verjus qui n'en vaut pas la peine.
Bien souvent au Renard on ressemble en ce point ;
Quand on n'y peut atteindre, on dit qu'on n'en veut point.
|
|
|
|
Съгледа Кума Лиса – тя гладна бе за двама –
грозд с привлекателност голяма
и да си скубне заскача и с мерак
и с ловкост, дето равни нямат;
но без успех и пак, и пак.
– Какво се мъча? – тя каза си тогава.
– Туй грозде киселяк е и зор не заслужава.
На Кума Лиса често приличаме съвсем:
не стигаме ли нещо, твърдим, че го не щем.
|
|
|
|
