En tiempo del rey que rabió, vivía en una aldea una niña, la más linda de las aldeanas, tanto que loca de gozo estaba su madre y más aún su abuela, quien le había hecho una caperuza roja; y tan bien le estaba que por caperucita roja conocíanla todos. Un día su madre hizo tortas y le dijo:

В стари времена в едно село живеело малко момиченце, нямало по-хубаво от него в селото. Tо било голяма утеха за майка си, а още повече за баба си, която му ушила островърха червена шапчица. Шапчицата толкова много му отивала, че всички започнали да наричат момиченцето Червената Шапчица. Един ден майка й омесила питки и й казала:

-Irás á casa de la abuela a informarte de su salud, pues me han dicho que está enferma. Llévale una torta y este tarrito lleno de manteca.

- Иди при баба си да видиш как е, научих че била много болна. Занеси й питка и това гърненце с масло.

Caperucita roja salió enseguida en dirección a la casa de su abuela, que vivía en otra aldea. Al pasar por un bosque encontró al compadre lobo que tuvo ganas de comérsela, pero a ello no se atrevió porque había algunos leñadores. Preguntola a dónde iba, y la pobre niña, que no sabía fuese peligroso detenerse para dar oídos al lobo, le dijo:

Червената Шапчица веднага тръгнала към дома на баба си, която живеела в друго село. Когато минавала през гората, срещнал я вълкът, на когото му се приискало да я изяде, но не посмял, защото имало дървосекачи наоколо. Той я попитал къде отива и момиченцето, което не знаело колко е опасно да се спира и да разговаря с вълк, отговорило:

-Voy a ver a mi abuela y a llevarle esta torta con un tarrito de manteca que le envía mi madre.

- Отивам да навестя баба си и да й занеса тази питка и гърненце с масло, които моята майка й праща.

-¿Vive muy lejos? -Preguntole el lobo.

- А тя далече ли живее? - попитал вълкът.

-Sí, -contestole Caperucita roja- a la otra parte del molino que veis ahí; en la primera casa de la aldea.

Да - казала Червената Шапчица, - от другата страна на мелницата, дето се вижда оттук, в първата къща на селото.

-Pues entonces, añadió el lobo, yo también quiero visitarla. Iré a su casa por este camino y tú por aquel, a ver cual de los dos llega antes.

- Хм - казал вълкът, - аз също бих искал да я посетя. Аз ще отида до къщата й по този път, а ти тръгни по онзи да видим кой ще стигне пръв.

El lobo echó a correr tanto como pudo, tomando el camino más corto, y la niña fuese por el más largo entreteniéndose en coger avellanas, en correr detrás de las mariposas y en hacer ramilletes con las florecillas que hallaba a su paso.

Вълкът хукнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се забавлявало да бере лешници, да тича след пеперудите и да си вие китки от цветята, които намерилo по пътя си.

Poco tardó el lobo en llegar a la casa de la abuela. Llamó: ¡pam! ¡pam!

Скоро вълкът стигнал до къщата на бабата. Почукал на вратата: "Чук-чук-чук!"

-¿Quién va?

- Кой e?

-Soy vuestra nieta, Caperucita roja -dijo el lobo imitando la voz de la niña. - Os traigo una torta y un tarrito de manteca que mi madre os envía.

- Твоята внучка, Червената Шапчица - казал вълкът с преправен глас като гласа на момиченцето. - Нося ти питка и гърненце с масло, мама ти ги изпраща.

La buena de la abuela, que estaba en cama porque se sentía indispuesta, contestó gritando:

Добрата бабка, която лежала, защото била малко болна, извикала от леглото:

-Tira del cordel y se abrirá el cancel.

- Дръпни връвчицата и резето само ще се вдигне.

Así lo hizo el lobo y la puerta se abrió. Arrojose encima de la vieja y la devoró en un abrir y cerrar de ojos, pues hacía más de tres días que no había comido. Luego cerró la puerta y fue a acostarse en la cama de la abuela, esperando a Caperucita roja, la que algún tiempo después llamó a la puerta: ¡pam! ¡pam!

Вълкът така и направил и вратата се отворила. Той се хвърлил върху старицата и я глътнал за един миг, защото от три дена нищо не бил ял. После затворил вратата, отишъл да легне в леглото на бабата и зачакал Червената Шапчица, която скоро пристигнала и почукала на вратата: "Чук-чук-чук!"

-¿Quién va?

- Кой е?

Caperucita roja, que oyó la ronca voz del lobo, tuvo miedo al principio, pero creyendo que su abuela estaba constipada, contestó:

Червената Шапчица като чула дрезгавия глас на вълка отначало се изплашила, но после си помислила, че сигурно баба й е прегракнала от настинката и отвърнала:

-Soy yo, vuestra nieta, Caperucita roja, que os trae una torta y un tarrito de manteca que os envía mi madre.

- Това съм аз, твоята внучка, Червената Шапчица, която ти е донесла питка и гърненце с масло, изпратени от майка ми.

El lobo gritó procurando endulzar la voz:

Вълкът се провикнал, като се опитал малко да си смекчи гласа:

-Tira del cordel y se abrirá el cancel.

- Дръпни връвчицата и резето само ще се вдигне.

Caperucita roja tiró del cordel y la puerta se abrió. Al verla entrar, el lobo le dijo, ocultándose debajo de la manta:

Червената Шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила. Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под завивката и й казал:

-Deja la torta y el tarrito de manteca encima de la artesa y vente a acostar conmigo.

- Остави питката и гърненцето с масло на нощвите и ела да си легнеш при мене.

Caperucita roja lo hizo, se desnudó y se metió en la cama. Grande fue su sorpresa al aspecto de su abuela sin vestidos, y le dijo:

Червената Шапчица я послушала и легнала в леглото. Но голяма била изненадата й, когато видяла баба си по нощница и й казала:

-Abuelita, tenéis los brazos muy largos.

- Бабо, много са ти големи ръцете.

-Así te abrazaré mejor, hija mía.

- За да мога да те прегръщам по-добре, детето ми.

-Abuelita, tenéis las piernas muy largas.

- Бабо, много са ти големи нозете.

-Así correré más, hija mía.

- За да бягам по-бързо, детето ми.

-Abuelita, tenéis las orejas muy grandes.

- Бабо, много са ти големи ушите.

-Así te oiré mejor, hija mía.

- За да те чувам по-добре, детето ми.

-Abuelita, tenéis los ojos muy grandes.

- Бабо, много са ти големи очите.

-Así te veré mejor, hija mía.

- За да те виждам по-добре, детето ми.

-Abuelita, tenéis los dientes muy grandes.

- Бабо, много са ти големи зъбите.

-Así comeré mejor, hija mía.

- За да ям по-добре, детето ми.

Y al decir estas palabras, el malvado lobo arrojose sobre Caperucita roja y se la comió.

Като казал това, вълкът-злодей се хвърлил върху Червената Шапчица и я изял.

Traducido por Teodoro Baró, 1883

© Лина Бакалова, превод от испански