Учи испански със Синята брада от Шарл Перо

Caperucita roja

Charles Perrault

En tiempo del rey que rabió, vivía en una aldea una niña, la más linda de las aldeanas, tanto que loca de gozo estaba su madre y más aún su abuela, quien le había hecho una caperuza roja;	[1]

y tan bien le estaba que por Caperucita roja conocíanla todos.	[2]

Un día su madre hizo tortas y le dijo:	[3]

—Irás á casa de la abuela a informarte de su salud, pues me han dicho que está enferma. Llévale una torta y este tarrito lleno de manteca.	[4]

Caperucita roja salió enseguida en dirección a la casa de su abuela, que vivía en otra aldea.	[5]

Al pasar por un bosque encontró al compadre lobo que tuvo ganas de comérsela, pero a ello no se atrevió porque había algunos leñadores.	[6]

Preguntola a dónde iba, y la pobre niña, que no sabía fuese peligroso detenerse para dar oídos al lobo, le dijo:	[7]

—Voy a ver a mi abuela y a llevarle esta torta con un tarrito de manteca que le envía mi madre.	[8]

—¿Vive muy lejos? —preguntole el lobo.	[9]

—Sí, —contestole Caperucita roja— a la otra parte del molino que veis ahí; en la primera casa de la aldea.	[10]

—Pues entonces, —añadió el lobo—, yo también quiero visitarla. Iré a su casa por este camino y tú por aquel, a ver cual de los dos llega antes.	[11]

El lobo echó a correr tanto como pudo, tomando el camino más corto, y la niña fuese por el más largo	[12]

entreteniéndose en coger avellanas, en correr detrás de las mariposas y en hacer ramilletes con las florecillas que hallaba a su paso.	[13]

Poco tardó el lobo en llegar a la casa de la abuela. Llamó: ¡pam! ¡pam!	[14]

—¿Quién va?	[15]

—Soy vuestra nieta, Caperucita roja —dijo el lobo imitando la voz de la niña—. Os traigo una torta y un tarrito de manteca que mi madre os envía.	[16]

La buena de la abuela, que estaba en cama porque se sentía indispuesta, contestó gritando:	[17]

—Tira del cordel y se abrirá el cancel.	[18]

Así lo hizo el lobo y la puerta se abrió. Arrojose encima de la vieja y la devoró en un abrir y cerrar de ojos, pues hacía más de tres días que no había comido.	[19]

Luego cerró la puerta y fue a acostarse en la cama de la abuela, esperando a Caperucita roja, la que algún tiempo después llamó a la puerta: ¡pam! ¡pam!	[20]

—¿Quién va?	[21]

Caperucita roja, que oyó la ronca voz del lobo, tuvo miedo al principio, pero creyendo que su abuela estaba constipada, contestó:	[22]

—Soy yo, vuestra nieta, Caperucita roja, que os trae una torta y un tarrito de manteca que os envía mi madre.	[23]

El lobo gritó procurando endulzar la voz:	[24]

—Tira del cordel y se abrirá el cancel.	[25]

Caperucita roja tiró del cordel y la puerta se abrió. Al verla entrar, el lobo le dijo, ocultándose debajo de la manta:	[26]

—Deja la torta y el tarrito de manteca encima de la artesa y vente a acostar conmigo.	[27]

Caperucita roja lo hizo, se desnudó y se metió en la cama.	[28]

Grande fue su sorpresa al aspecto de su abuela sin vestidos, y le dijo:	[29]

—Abuelita, tenéis los brazos muy largos.	[30]

—Así te abrazaré mejor, hija mía.	[31]

—Abuelita, tenéis las piernas muy largas.	[32]

—Así correré más, hija mía.	[33]

—Abuelita, tenéis las orejas muy grandes.	[34]

—Así te oiré mejor, hija mía.	[35]

—Abuelita, tenéis los ojos muy grandes.	[36]

—Así te veré mejor, hija mía.	[37]

—Abuelita, tenéis los dientes muy grandes.	[38]

—Así comeré mejor, hija mía.	[39]

Y al decir estas palabras, el malvado lobo arrojose sobre Caperucita roja y se la comió.	[40]

Чрез кликване върху кой да е потъмняващ номер на параграф ( напр. [1] ) от английския текст, се появяват субтитрите.

Чрез поставяне на мишката върху параграф от българския превод, текстът се скрива.

© eBook магазин — Читалня, www.bglibrary.net, 2013-2015.

Червената Шапчица

Шарл Перо

В незапомнени времена в едно село живеело момиче, най-хубавата от селските девойки — толкова хубава, че майка ѝ не можела да й се нарадва. Още повече ѝ се радвала баба ѝ, която ѝ ушила една червена шапка.	[1]

Шапката така ѝ приличала, че всички я наричали Червената Шапчица.	[2]

Един ден майка ѝ приготвила питки и ѝ рекла:	[3]

— Иди при баба си да видиш как е, защото ми казаха, че е болна. Занеси ѝ една питка и това гърненце с масло.	[4]

Червената Шапчица веднага тръгнала към дома на баба си, която живеела в друго село.	[5]

Като минавала през гората, тя срещнала Кумчо Вълчо, на който му се приискало да я изяде, но не посмял, защото там имало дървари.	[6]

Попитал я накъде е тръгнала и бедното момиче, което не знаело, че е опасно да се спира и да се доверява на вълка, му казало:	[7]

— Отивам да видя баба си и да ѝ занеса тази питка и едно гърненце с масло, които моята майка ѝ изпраща.	[8]

— Много далече ли живее баба ти? — запитал я вълкът.	[9]

— Да — отвърнала Червената Шапчица, — от другата страна на мелницата, която виждате там, в първата къща от селото.	[10]

— Щом е така — казал вълкът — и аз искам да я посетя. Аз ще тръгна към къщата й по този път, а ти върви по другия, да видим кой от двамата ще стигне по-бързо.	[11]

Вълкът се спуснал да бяга с всички сили, поемайки по по-късия път, а момичето тръгнало по по-дългия,	[12]

като се спирало да събира лешници, да тича подир пеперудите и да свива китки от цветчетата, които намирало по пътя.	[13]

Не след дълго вълкът пристигнал до къщата на бабата. Почукал: чук! чук!	[14]

— Кой е?	[15]

— Аз съм Вашата внучка, Червената Шапчица — казал вълкът с преправен глас като на момичето. — Нося Ви питка и гърненце с масло, които моята майка Ви изпраща.	[16]

Добрата баба, която била на легло, защото не се чувствала добре, извикала в отговор:	[17]

— Дръпни връвта и вратата ще се отвори.	[18]

Вълкът така и направил и вратата се отворила. Той се хвърлил върху старицата и мигновено я погълнал, тъй като повече от три дни нищо не бил ял.	[19]

После затворил вратата и отишъл да легне в леглото на бабата и да чака Червената Шапчица, която малко по-късно почукала на вратата: чук! чук!	[20]

— Кой е?	[21]

Като чула дрезгавия глас на вълка, Червената Шапчица отначало се изплашила, но помислила, че баба ѝ е хремава, и отвърнала:	[22]

— Аз съм, Вашата внучка, Червената Шапчица. Нося Ви една питка и гърненце с масло, което майка ми Ви изпраща.	[23]

Вълкът извикал, опитвайки се да смекчи гласа си:	[24]

— Дръпни връвта и вратата ще се отвори.	[25]

Червената Шапчица дръпнала връвта и вратата се отворила. Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под одеялото и й казал:	[26]

— Остави питката и гърненцето с масло върху нощвите и ела да си легнеш да поспиш при мен.	[27]

Червената Шапчица така и сторила, съблякла се и се пъхнала в леглото.	[28]

Голяма била изненадата й, като видяла баба си без дрехи, и ѝ казала:	[29]

— Бабке, имате много дълги ръце.	[30]

— Така ще те прегръщам по-добре, дъще моя.	[31]

— Бабке, имате много дълги крака.	[32]

— Така ще тичам повече, дъще моя.	[33]

— Бабке, имате много големи уши.	[34]

— Така ще те чувам по-добре, дъще моя.	[35]

— Бабке, имате много големи очи.	[36]

— Така ще те виждам по-добре, дъще моя.	[37]

— Бабке, имате много големи зъби.	[38]

— Така ще ям по-добре, дъще моя.	[39]

Като изрекъл тези думи, злият вълк се хвърлил върху Червената Шапчица и я изял.	[40]

Това е откъс от двуезичната електронна книга "Учи испански със Синята брада. Приказки от Шарл Перо". Книгата съдържа оригинални литературни текстове на испански език (преведени от френски на испански от Теодоро Баро) без редактиране и паралелните им преводи на български език и развива умението при четене и разбирането на класически литературни текстове.

[Покупка на е-книгатa c SMS от България]