Once upon a time there lived in a certain village a little country girl, the prettiest creature that ever was seen. Her mother was very fond of her, and her grandmother loved her still more. This good woman made for her a little red riding-hood, which became the girl so well that everybody called her Little Red Riding-hood. One day her mother, having made some custards, said to her:

В стари времена в едно село живеело чудно хубаво малко момиченце, нямало на света по-хубаво от него. Майка му много го обичала, а още повече го обичала баба му. Добрата старица му ушила малка островърха червена шапчица, която толкова много му отивала, че всички започнали да наричат момиченцето Червената Шапчица. Един ден майка й омесила питки и й казала:

"Go, my dear, and see how your grandmother does, for I hear she has been very ill; carry her a custard and this little pot of butter."

- Иди при баба си да видиш как е, научих че била много болна. Занеси й питка и това гърненце с масло.

Little Red Riding-hood set out immediately to go to her grandmother's, who lived in another village. As she was going through the wood, she met Gaffer Wolf, who had a very great mind to eat her up; but he dared not, because of some fagot-makers hard by in the forest. He asked her whither she was going. The poor child, who did not know that it was dangerous to stay and hear a wolf talk, said to him:—

Червената Шапчица веднага тръгнала към дома на баба си, която живеела в друго село. Когато минавала през гората, срещнал я вълкът, на когото много му се искало да я изяде, но не посмял, защото наблизо в гората хора събирали съчки. Той я попитал къде отива. Горкото дете, което не знаело, че е опасно да се спира и разговаря с вълк, казало:

"I am going to see my grandmother, and carry her a custard and a little pot of butter from my mamma."

- Отивам да навестя баба си и да й занеса тази питка и гърненце с масло, които моята майка й праща.

"Does she live far off?" said the Wolf.

"Oh, yes," answered Little Red Riding-hood; "it is beyond that mill you see there, the first house you come to in the village."

- O, да - казала Червената Шапчица, - от другата страна на мелницата, дето се вижда оттук, в първата къща, която зърнеш, щом влезеш в селото.

"Well," said the Wolf, "and I'll go and see her, too. I'll go this way, and you go that, and we shall see who will be there first."

- Хм - казал вълкът, - аз също ще ида да я видя. Аз ще тръгна по този път, а ти върви по онзи да видим кой ще стигне пръв.

The Wolf began to run as fast as he could, taking the shortest way, and the little girl went by the longest way, amusing herself by gathering nuts, running after butterflies, and making nosegays of such little flowers as she met with. The Wolf was not long before he reached the old woman's house. He knocked at the door—tap, tap, tap.

Вълкът хукнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се забавлявало да бере лешници, да тича след пеперудите и да си вие китки от цветята, които намерилo по пътя си. Скоро вълкът стигнал до къщата на бабата. Почукал на вратата: "Чук-чук-чук!"

"Who's there?" called the grandmother.

"Your grandchild, Little Red Riding-hood," replied the Wolf, imitating her voice, "who has brought a custard and a little pot of butter sent to you by mamma."

- Кой чука? - обадила се бабата.

- Твоята внучка, Червената Шапчица - казал вълкът с преправен глас като гласа на момиченцето. - Нося ти питка и гърненце с масло, мама ти ги изпраща.

The good grandmother, who was in bed, because she was somewhat ill, cried out:—

Добрата бабка, която лежала, защото била малко болна, извикала от леглото:

"Pull the bobbin, and the latch will go up."

- Дръпни връвчицата и резето само ще се вдигне.

The Wolf pulled the bobbin, and the door opened. He fell upon the good woman and ate her up in no time, for he had not eaten anything for more than three days. He then shut the door, went into the grandmother's bed, and waited for Little Red Riding-hood, who came sometime afterward and knocked at the door—tap, tap, tap.

Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Той се хвърлил върху старицата и я глътнал за един миг, защото от три дена нищо не бил ял. После затворил вратата, отишъл да легне в леглото на бабата и зачакал Червената Шапчица, която скоро пристигнала и почукала на вратата: "Чук-чук-чук!"

"Who's there?" called the Wolf.

Little Red Riding-hood, hearing the big voice of the Wolf, was at first afraid; but thinking her grandmother had a cold, answered:—

- Кой е? - извикал вълкът.

Червената Шапчица като чула дрезгавия глас на вълка отначало се изплашила, но после си помислила, че сигурно баба й е прегракнала от настинката и отвърнала:

"'Tis your grandchild, Little Red Riding-hood, who has brought you a custard and a little pot of butter sent to you by mamma."

- Твоята внучка, Червената Шапчица, която ти е донесла питка и гърненце с масло, изпратени от мама.

The Wolf cried out to her, softening his voice a little:—

Вълкът й извикал, като малко си смекчил гласа:

"Pull the bobbin, and the latch will go up."

- Дръпни връвчицата и резето само ще се вдигне.

Little Red Riding-hood pulled the bobbin, and the door opened. The Wolf, seeing her come in, said to her, hiding himself under the bedclothes:—

Червената Шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила. Като я видял, че влиза, вълкът се скрил под завивката и й казал:

"Put the custard and the little pot of butter upon the stool, and come and lie down with me."

- Остави питката и гърненцето с масло на нощвите и ела да си легнеш при мене.

Little Red Riding-hood undressed herself and went into bed, where she was much surprised to see how her grandmother looked in her night-clothes. She said to her:—

Червената Шапчица я послушала и легнала в леглото, но много се учудила, като видяла как изглежда баба й по нощница. Тя й казала:

"Grandmamma, what great arms you have got!"

- Бабо, какви големи ръце имаш!

"That is the better to hug thee, my dear."

- За да мога да те прегръщам по-добре, мило дете.

"Grandmamma, what great legs you have got!"

- Бабо, какви големи нозе имаш!

"That is to run the better, my child."

- За да бягам по-добре, детето ми.

"Grandmamma, what great ears you have got!"

- Бабо, какви големи уши имаш!

"That is to hear the better, my child."

- За да чувам по-добре, детето ми.

"Grandmamma, what great eyes you have got!"

- Бабо, какви големи очи имаш!

"It is to see the better, my child."

- За да виждам по-добре, детето ми.

"Grandmamma, what great teeth you have got!"

- Бабо, какви големи зъби имаш!

"That is to eat thee up."

- За да те изям.

And, saying these words, this wicked Wolf fell upon Little Red Riding-hood, and ate her all up.

Като казал това, вълкът-злодей се хвърлил върху Червената Шапчица и я глътнал цялата.

Translated by Charles Welsh, 1901.

© Лина Бакалова, превод от английски