| |
|
Le paon se plaignait à Junon.
« Déesse, disait-il, ce n'est pas sans raison
Que je me plains, que je murmure :
Le chant dont vous m’avez fait don
Déplaît à toute la nature
Au lieu qu’un rossignol, chétive créature,
Forme des sons aussi doux qu’éclatants
Est lui seul l'honneur du printemps.
Junon répondit en colère :
« Oiseau jaloux, et qui devrais te
Est-ce à toi d'envier la voix du rossignol,
Toi que l'on voit porter à l’entour de ton col
Un arc-en-ciel nué de cent sortes de soies,
Qui te panades, qui déploies
Une si riche queue, et qui semble à nos yeux
La boutique d’un lapidaire ?
Est-il quelque oiseau sous les cieux
Plus que toi capable de plaire ?
Tout animal n’a pas toutes propriétés.
Nous vous avons donné diverses qualités :
Les uns ont la grandeur et la force en partage
Le faucon est léger, l’aigle plein de courage ;
Le corbeau sert pour le présage ;
La corneille avertit des malheurs à venir ;
Tous sont contents de leur ramage.
Cesse donc de te plaindre ; ou bien, pour te punir,
Je t’ôterai ton plumage. »
|
|
![]() |
|
С оплакване дойде паунът при Юнона.
– Богиньо – рече той, – не току-тъй пред трона
се осмелих да дойда днеска аз,
мърморещ и оплакващ се тревожно.
От тебе подарения ми глас
да слуша всеки звяр намира невъзможно,
докато славеят, създание нищожно,
излива звуци пълни с красота
и сам той прави чест на пролетта.
Юнона му отвърна гневна цяла:
– Ревнива твар, да би си замълчала!
На славея нима завиждаш точно ти,
край чийто дълъг врат се вижда да блести
преливаща дъга от сто различни цвята,
ти, който със опашката богата
се перчиш тук и там и надминаваш в чар
витрините на всички бижутери?
Къде под слънцето ще се намери
по-съблазняваща от теб перната твар?
Не всички красоти у вси са се събрали.
Различни качества отгоре сме ви дали:
величие на тоз, на оня нокът як;
соколът лек лети, орелът е смелчак;
за утре гарванът пък дава знак;
за предстоящо зло е враната с послание.
На всеки песента е по сърце.
Да хленчиш престани или за наказание
ще те лиша от всякое перце.
|
|
|
|
