| |
Maître corbeau, sur un arbre perché,
Tenoit en son bec un fromage.
Maître renard, par l’odeur alléché,
Lui tint à peu près ce langage :
« Hé ! bonjour, monsieur du corbeau !
Que vous êtes joli ! que vous me semblez beau !
Sans mentir, si votre ramage
Se rapporte à votre plumage,
Vous êtes le phénix des hôtes de ces bois. »
A ces mots le corbeau ne se sent pas de joie ;
Et, pour montrer sa belle voix,
Il ouvre un large bec, laisse tomber sa proie.
Le renard s’en saisit, et dit : « Mon bon monsieur,
Apprenez que tout flatteur
Vit aux dépens de celui qui l’écoute :
Cette leçon vaut bien un fromage, sans doute. »
Le corbeau, honteux et confus,
Jura, mais un peu tard, qu’on ne l’y prendroit plus.
|
|
|
|
На гарвана, върху дърво качен,
със сирене във свойта човка,
Лисан, от миризмата съблазнен,
държа такава реч най-ловка:
– Сеньоре гарван, ха привет!
Намирам те прекрасен и тъй красив на глед!
Ако са нотите ти верни,
тъй както и перата черни,
то ти си просто феникс сред птиците в леса.
Изпълват тия думи в миг гарвана с наслада;
за да си прояви гласа,
той зейва с клюн грамаден и плячката му пада.
Лисан я взема с думи: – Приятелю добри,
ласкателите, разбери,
живеят на гърба на кой ги слуша.
Урокът ми си струва туй сирене, нали?
Засрамен гарванът, и омърлушен,
си рече, малко късно: „За в бъдеще – мисли!”
|
|
|
|
