| |
Une Montagne en mal d'enfant
Jetoit une clameur si haute,
Que chacun, au bruit accourant,
Crut qu'elle accoucherait sans faute
D'une cité plus grosse que Paris :
Elle accoucha d'une Souris.
Quand je songe à cette fable,
Dont le récit est menteur
Et le sens est véritable,
Je me figure un auteur
Qui dit :« Je chanterai la guerre
Que firent les Titans au maître du tonnerre. »
C'est promettre beaucoup : mais qu'en sort-il souvent ?
Du vent.
|
|
|
|
В родилни мъки планина
крещеше толкова високо,
че сбра се цялата страна,
решила, че щом дойде срокът
ще се роди най-малко нов Париж:
роди се мишка с косъм риж.
Замислен над тоз разказ,
при тъй лъжлив сюжет
пак с верен смисъл стряскащ,
се сещам за поет,
що казва: „Ще възпея боя,
що водиха герои и богове при Троя.”
Какъв излиза често мъжът, на думи цар?
Чист въздухар.
|
|
|
|
