Miraba un lobo a un cordero que bebía en un arroyo, e imaginó un simple pretexto a fin de devorarlo. Así, aún estando él más arriba en el curso del arroyo, le acusó de enturbiarle el agua, impidiéndole beber. Y le respondió el cordero:

Един вълк видял едно агне как пие вода от поток и затърсил благовиден предлог, че да го излапа. И така, той застанал по-горе по течението на потока и започнал да обвинява агнето, че му мъти водата и му пречи да пие. А агнето отговорило:

- Pero si sólo bebo con la punta de los labios, y además estoy más abajo y por eso no te puedo enturbiar el agua que tienes allá arriba.

- Но аз едва докосвам водата с устни и освен това съм много по-надолу и не бих могъл да мътя водата, която идва откъм тебе.

Viéndose el lobo burlado, insistió:

Като видял, че обвинението му не успяло, вълкът продължил да настоява:

- El año pasado injuriaste a mis padres.

- A миналата година ти обиди моите родители!

- ¡Pero en ese entonces ni siquiera había nacido yo! --contestó el cordero.

- Но по това време аз още не съм бил роден! - отвърнало агнето.

Dijo entonces el lobo:

Тогава вълкът казал:

- Ya veo que te justificas muy bien, mas no por eso te dejaré ir, y siempre serás mi cena.

- Виждам, че хубаво си се научил да се оправдаваш и точно затова няма да те пусна, а ще те изям.

© Лина Бакалова, превод от испански