Agobiado por la sed, llegó un ciervo a un manantial. Después de beber, vio su reflejo en el agua. Al comtemplar su hermosa cornamenta, sintióse orgulloso, pero quedó descontento por sus piernas débiles y finas.

Един елен, изнемогващ от жажда, отишъл до един извор. Като се напил, забелязал отражението си във водата и започнал да се любува на големите си разкошни рога, но бил разочарован от нозете си, така тънки и слаби.

Sumido aún en estos pensamientos, apareció un león que comenzó a perseguirle. Echó a correr y le ganó una gran distancia, pues la fuerza de los ciervos está en sus piernas y la del león en su corazón.

Както размишлявал така, изведнъж се появил един лъв и се спуснал върху него. Еленът хукнал да бяга и бързо взел преднина, защото силата на елена е в краката му, а на лъва в сърцето му.

Mientras el campo fue llano, el ciervo guardó la distancia que le salvaba; pero al entrar en el bosque sus cuernos se engancharon a las ramas y, no pudiendo escapar, fue atrapado por el león. A punto de morir, exclamó para sí mismo:

Докато бягал по равното, еленът успявал да запази безопасно разстояние между себе си и лъва, но щом навлязъл в гората, рогата му се заплели в клоните на дърветата и като не могъл да продължи, лъвът го настигнал и го хванал. Като разбрал, че е загубен, той разкаяно възкликнал:

- ¡Desdichado! Mis pies, que pensaba me traicionaban, eran los que me salvaban, y mis cuernos, en los que ponía toda mi confianza, son los que me pierden.

- Горко ми! Тези крака, които се боях, че ще ми изменят, ме спасиха, а рогата, на които най-много разчитах, ме погубиха.

© Лина Бакалова, превод от испански