Once upon a time a Wolf was lapping at a spring on a hillside, when, looking up, what should he see but a Lamb just beginning to drink a little lower down.

”There’s my supper,“ thought he, ”if only I can find some excuse to seize it.“

Then he called out to the Lamb,

”How dare you muddle the water from which I am drinking?“

”Nay, master, nay,“ said Lambikin; ”if the water be muddy up there, I cannot be the cause of it, for it runs down from you to me.“

”Well then,“ said the Wolf, ”why did you call me bad names this time last year?“

”That cannot be,“ said the Lamb; ”I am only six months old.“

”I don’t care,“ snarled the Wolf; ”if it was not you it was your father;“ and with that he rushed upon the poor little Lamb and ”warra warra warra warra warra“ ate her all up.

But before she died she gasped out,

”Any excuse will serve a tyrant.“

Веднъж един вълк, както лочел от потока на един планински склон, вдигнал поглед и що да види — едно агне, което било започнало да пие малко по-надолу.

— Ето ми и вечерята — казал си той, — ако намеря повод да си я взема.

И се провикнал към агнето:

— Как смееш да мътиш водата, от която аз пия?

— Не, господарю — казало агънцето, — ако водата там горе е мътна, причината не съм аз, защото тя тече от теб надолу към мен.

— Добре, добре — казал вълкът, — ами ти защо миналата година по това време ме обиди?

— Това е невъзможно — отвърнало агнето, — аз съм само на шест месеца.

— Не ме интересува — озъбил се вълкът, — ако не си бил ти, сигурно е бил баща ти — и като казал това, спуснал се върху бедното агънце и „хрус хрус хрус хрус хрус“ — излапал го цялото.

Ала преди да издъхне, то промълвило:

— Тиранът винаги ще си намери претекст.