Once upon a time a Wolf was lapping at a spring on a hillside, when, looking up, what should he see but a Lamb just beginning to drink a little lower down.
Веднъж вълкът лочел от един извор на планинския склон и ненадейно видял едно агне, което тъкмо се било навело да пие вода малко по-надолу.
"There's my supper," thought he, "if only I can find some excuse to seize it." Then he called out to the Lamb,
- Ето ми вечерята - казал си той, - само трябва да намеря някакъв повод, за да си я взема. И той извикал на агнето:
"How dare you muddle the water from which I am drinking?"
- Как смееш да мътиш водата, от която аз пия?
"Nay, master, nay," said Lambikin; "if the water be muddy up there, I cannot be the cause of it, for it runs down from you to me."
- Нищо подобно, господарю - казало агнето, - ако водата там горе е мътна, аз не бих могъл да съм причината за това, защото тя тече от тебе надолу към мене.
"Well, then," said the Wolf, "why did you call me bad names this time last year?"
- Добре, добре - казал вълкът, - ами защо ти миналата година по това време ме обиди?
"That cannot be," said the Lamb; "I am only six months old."
- Това е невъзможно - отвърнало агнето, - аз съм само на шест месеца.
"I don't care," snarled the Wolf; "if it was not you it was your father;" and with that he rushed upon the poor little Lamb and .WARRA WARRA WARRA WARRA WARRA .ate her all up. But before she died she gasped out
- Не ме интересува - озъбил се вълкът, - ако не си бил ти, сигурно е бил баща ти. - и като казал това, се спуснал върху бедното агънце и "ХРУС ХРУС ХРУС ХРУС ХРУС" - излапал го цялото. Но преди да изпусне последния си дъх, то произнесло:
"Any excuse will serve a tyrant."
- Тиранинът винаги ще намери оправдание за действията си.
