En aquellos tiempos, cuando se cumplían todavía los deseos, vivía un rey, cuyas hijas eran todas muy hermosas, pero la más pequeña era más hermosa que el mismo sol, que cuando la veía se admiraba de reflejarse en su rostro. Cerca del palacio del rey había un bosque grande y espeso, y en el bosque, bajo un viejo tilo, había una fuente; cuando hacía mucho calor, iba la hija del rey al bosque y se sentaba a la orilla de la fresca fuente; cuando iba a estar mucho tiempo, llevaba una bola de oro, que tiraba a lo alto y la volvía a coger, siendo este su juego favorito.

В онези времена, когато желанията все още се сбъдвали, живял цар, чийто дъщери били всичките много хубави, но най-малката била толкова хубава, че дори самото слънце се чудело, колчем я видело и озаряло лицето й. Близо до царския дворец се простирала голяма тъмна гора и в гората под една стара липа имало извор. В горещи дни царкинята отивала в гората и сядала близо до прохладния извор, а за да минава по-бързо времето, понякога взимала със себе си една златна топка, с която много обичала да си играе, като я подхвърляла и отново улавяла.

Pero sucedió una vez que la bola de oro de la hija del rey no cayó en sus manos, cuando la tiró a lo alto, sino que fue a parar al suelo y de allí rodó al agua. La hija del rey la siguió con los ojos, pero la bola desapareció, y la fuente era muy honda, tan honda que no se veía su fondo. Entonces comenzó a llorar, y lloraba cada vez más alto y no podía consolarse. Y cuando se lamentaba así, la dijo una voz:

Но веднъж така се случило, че златната топка на царската дъщеря вместо да падне в ръцете й, след като я била хвърлила нагоре, паднала на земята и от там се търкулнала във водата. Царкинята я проследила с очи, но топката изчезнала, а изворът бил дълбок, така дълбок, че дъното му не се виждало. Тогава тя заплакала и плачела все по-силно и безутешно. И както скърбяла така,един глас й казал:

-¿Qué tienes, hija del rey, que te lamentas de modo que puedes enternecer a una piedra?

- Какво ти е, царкиньо, твоите жалби могат да затрогнат и камък?

Miró entonces a su alrededor, para ver de dónde salía la voz, y vio una rana que sacaba del agua su asquerosa cabeza:

Тя се огледала наоколо да види откъде идва гласът и видяла един жабок, който бил извадил противната си глава над водата:

-¡Ah! ¿eres tú, vieja azotacharcos? -la dijo-; lloro por mi bola de oro, que se me ha caído a la fuente.

- А, ти ли си, стари скокльо - казала тя. - Плача за златната си топка, която ми падна в извора.

-Tranquilízate y no llores -la contestó la rana-; yo puedo sacártela, pero ¿qué me das, si te devuelvo tu juguete?

- Успокой се и не плачи - отвърнал жабокът. - Аз мога да ти я извадя, но какво ще ми дадеш, ако ти върна играчката?

-Lo que quieras, querida rana -la dijo-; mis vestidos, mis perlas y piedras preciosas y hasta la corona dorada que llevo puesta.

- Каквото поискаш, скъпи жабоко - казала тя, - роклите ми, перлите и скъпоценните ми камъни, дори и златната корона, която нося.

La rana contestó:

-Tus vestidos, tus perlas y piedras preciosas y tu corona de oro no me sirven de nada; pero si me prometes amarme y tenerme a tu lado como amiga y compañera en tus juegos, sentarme contigo a tu mesa, darme de beber en tu vaso de oro, de comer en tu plato y acostarme en tu cama, yo bajaré al fondo de la fuente y te traeré tu bola de oro.

Жабокът отвърнал:

- Твоите рокли, перли и скъпоценни камъни и твоята златна корона не ми трябват, но ако ти ми обещаеш да ме обикнеш и да ме вземеш при себе си да ти бъда приятел и другар в игрите, да седя до тебе на масата, да ми даваш да пия от твоята златна чаша, да ям от твоята чиния и да спя в твоето легло, тогава аз ще се спусна до дъното на извора и ще ти донеса златната топка.

-¡Ah! -la dijo-; te prometo todo lo que quieras, si me devuelves mi bola de oro.

- Ах - отвърнала тя, - обещавам ти всичко, каквото поискаш, само ми върни топката.

Pero pensó para sí:

Но си помислила:

«¡Cómo charla esa pobre rana! Porque canta en el agua entre sus iguales, se figura que puede ser compañera de los hombres.»

- Какво дърдори този жалък жабок! Като седи във водата и квака със себеподобните си, въобразил си е, че би могъл да бъде компания и на хората.

La rana, en cuanto hubo recibido la promesa, hundió su cabeza en el agua, bajó al fondo y un rato después apareció de nuevo, llevando en la boca la bola, que arrojó en la yerba. La hija del rey, llena de alegría en cuanto vio su hermoso juguete, le cogió y se marchó con él saltando.

А жабокът, щом получил обещанието й, потопил глава във водата, спуснал към дъното, и скоро се показал пак със златната топка в уста и я хвърлил на тревата. Царската дъщеря като видяла отново хубавата си играчка я грабнала и си тръгнала, като подскачала от радост.

-¡Espera, espera! -la gritó la rana-. Llévame contigo; yo no puedo correr como tú.

- Чакай, чакай! - извикал й жабокът. - Вземи ме със себе си. Аз не мога да тичам като тебе.

Pero de poco la sirvió gritar lo más alto que pudo, pues la princesa no la hizo caso, corrió hacia su casa y olvidó muy pronto a la pobre rana, que tuvo que quedarse en su fuente.

Но напразно квакал след нея с все сила, принцесата не го слушала, а побързала да се прибере вкъщи и веднага забравила за бедния жабок, който трябвало да си остане в извора.

Al día siguiente, cuando se sentó a la mesa con el rey y los cortesanos, y cuando comía en su plato de oro, oyó subir una cosa, por la escalera de mármol, que cuando llegó arriba, llamó a la puerta y dijo:

На другия ден, когато седнала на трапезата с царя и всички придворни и започнала да яде от златната си чиния, чуло се как някой се качва по мраморното стълбище, а като стигнал горе, похлопал на вратата и извикал:

-Hija del rey, la más pequeña, ábreme.

- Най-малка дъще на царя, отвори ми!

Se levantó la princesa y quiso ver quién estaba fuera; pero, en cuanto abrió, vio a la rana en su presencia. Cerró la puerta corriendo, se sentó en seguida a la mesa y se puso muy triste. El rey al ver su tristeza la preguntó:

Принцесата станала и отишла да види кой е отвън, но щом отворила вратата, видяла пред себе си жабока. Тогава тя затворила бързешком вратата и се върнала на трапезата много разтревожена. Царят забелязал нейното притеснение и я попитал:

-Hija mía, ¿qué tienes? ¿hay a la puerta algún gigante y viene a llevarte?

- Какво се е случило, дъще? Да не би някой великан да стои на вратата готов да те грабне?

-¡Ah, no! -contestó-; no es ningún gigante, sino una fea rana.

- О, не - отвърнала тя, - няма никакъв великан, само един противен жабок.

-¿Qué te quiere la rana?

- И какво иска този жабок? - поинтересувал се царят.

-¡Ay, amado padre! Cuando estaba yo ayer jugando en el bosque, junto a la fuente, se me cayó al agua mi bola de oro. Y como yo lloraba, fue a buscarla la rana, después de haberme exigido promesa de que sería mi compañera; pero nunca creí que pudiera salir del agua. Ahora ha salido ya y quiere entrar.

- О, скъпи татко - отвърнала тя, - когато седях до извора вчера и си играех със златната топка, тя падна във водата и докато аз плачех заради нея, жабокът дойде и ми я извади при условие, че аз ще му позволя да ми бъде компания, но аз дори и не помислих, че той би могъл да излезе от водата и да ме последва. Сега той стои отвън на вратата и иска да го пусна да влезе.

Entre tanto llamaba por segunda vez diciendo:

И тогава всички чули как той почукал за втори път и извикал:

-Hija del rey, la más pequeña, ábreme; ¿no sabes lo que me dijiste ayer junto a la fría agua de la fuente? Hija del rey, la más pequeña, ábreme.

Entonces dijo el rey:

-Debes cumplirla lo que la has prometido, ve y ábrela.

- Това, което си обещала, тябва да изпълниш - казал царят, - иди и му отвори сега.

Fue y abrió la puerta y entró la rana, yendo siempre junto a sus pies hasta llegar a su silla. Se colocó allí y dijo:

Тогава тя отишла и отворила вратата, а жабокът скочил вътре и я последвал по петите до мястото й на трапезата. Там той се спрял и извикал:

-Ponme encima de ti.

- Вдигни ме да седна до тебе.

La niña vaciló hasta que lo mandó el rey. Pero cuando la rana estuvo ya en la silla:

-Quiero subir encima de la mesa -y así que la puso allí, dijo:

Но на нея не й се искало да направи това, докато царят не й заповядал. Щом се озовал на стола, жабокът поискал да се качи на масата и като се настанил там, казал:

-Ahora acércame tu plato dorado, para que podamos comer juntas.

- А сега премести твоята златна чиния малко по-наблизо, за да можем да ядем заедно.

Hízolo en seguida; pero se vio bien que no lo hacía de buena gana. La rana comió mucho, pero dejaba casi la mitad de cada bocado. Al fin dijo:

Тя така и направила, но всеки можел да види с каква неохота го сторила. Жабокът ял и пил до насита, а тя с мъка преглъщала всеки залък.

-Estoy harta y cansada, llévame a tu cuartito y échame en tu cama y dormiremos juntas.

- Аз съм вече сит - казал най-после жабокът - и тъй като съм уморен, ти трябва да ме отнесеш в стаята си и да приготвиш коприненото си легло, за да легнем да спим.

La hija del rey comenzó a llorar y receló que no podría descansar junto a la fría rana, que quería dormir en su hermoso y limpio lecho. Pero el sapo se incomodó y dijo:

Сега вече царската дъщеря се разплакала, защото виждала, че ще бъде принудена да пусне студената жаба да спи в нейното хубаво чисто легло. Тогава царят се разсърдил и й казал:

-No debes despreciar al que te ayudó cuando te hallabas en la necesidad.

- Това, което си обещала, когато си била в нужда, сега си длъжна да изпълниш.

Entonces la cogió con sus dos dedos, la llevó y la puso en un rincón. Pero en cuanto estuvo en la cama, se acercó la rana arrastrando y la dijo:

И тя, ще не ще, хванала жабока с два пръста, отнесла го на горния етаж и го сложила в един ъгъл. Но когато си легнала да спи, той допълзял до леглото й и казал:

-Estoy cansada, quiero dormir tan bien como tú; súbeme, o se lo digo a tu padre.

- Аз съм изморен и ми се спи, както и на тебе. Вдигни ме на леглото, иначе ще кажа на баща ти.

La princesa se incomodó entonces mucho, la cogió y la tiró contra la pared con todas sus fuerzas.

Тогава тя не могла повече да сдържи яда си и като го вдигнала, запратила го с всичка сила към отсрещната стена, като извикала:

-Ahora descansarás, rana asquerosa.

- Сега ще млъкнеш ли най-сетне, отвратителен жабок!

Pero cuando cayó al suelo la rana se convirtió en el hijo de un rey con ojos hermosos y amables, que fue desde entonces, por la voluntad de su padre, su querido compañero y esposo y la refirió que había sido encantado por una mala hechicera y que nadie podía sacarle de la fuente más que ella sola y que al día siguiente se marcharían a su país.

Entonces durmieron hasta el otro día y en cuanto salió el sol se metieron en un coche tirado por siete caballos blancos que llevaban plumas blancas en la cabeza y tenían por riendas cadenas de oro; detrás iba el criado del joven rey, que era el fiel Enrique. El fiel Enrique se afligió tanto cuando su señor fue convertido en rana, que se había puesto tres varillas de hierro encima del corazón para que no saltase del dolor y la tristeza. Pero el joven rey debía hacer el viaje en su coche: el fiel Enrique subió después de ambos, se colocó detrás de ellos e iba lleno de alegría por la libertad de su amo. Y cuando hubieron andado un poco del camino oyó el hijo del rey una cosa que sonaba detrás, como si se rompiera algo. Entonces se volvió y dijo:

Но когато паднал на пода, той вече не бил жабок, а се превърнал в принц с красиви и добри очи. И станало така, че, със съгласието на баща й, те станали невеста и жених. Принцът й разказал, как зла вещица го била омагьосала и никой друг, освен самата принцеса, не можел да го освободи от магията. Сега двамата щели да посетят царството на неговия баща. В този миг пред вратата спряла каляска, теглена от осем бели коня с бели пера на главите и златни сбруи, а отзад на каляската стоял верният Хайнрих, прислужникът на младия принц. Откакто неговият господар бил превърнат в жабок, верният Хайнрих понесъл толкова грижи и тревоги, че трябвало да носи три железни обръча около гърдите си, за да не му се пръсне сърцето от мъка. Когато каляската щяла да тръгва, за да отнесе принца към неговото царство, верният Хайнрих помогнал на двамата млади да се качат в нея. Самият той се качил отзад, преливащ от радост заради избавлението на своя господар. По едно време, когато вече били изминали част от пътя, принцът чул звук откъм задната част на каляската, като че нещо се счупило. Той се обърнал назад и извикал:

-¿Enrique, se ha roto el coche?

- Хайнрих, май че колелото се счупи!

- Не е колелото, дето се счупи, а е обръчът около сърцето ми, който бях поставил, принце, за да не се пръсне то от мъка, като гледах твоите злочестини.

Todavía volvió a sonar otra vez y otra vez en el camino y el hijo del rey creía siempre que se rompía el coche, y eran las varillas que saltaban del corazón del fiel Enrique porque su señor era libre y feliz.

Отново и отново се чул същият звук, и принцът помислил, че този път наистина колелото се е счупило, но това били само другите обръчи около сърцето на верния Хайнрих. Той бил най-сетне така успокоен и щастлив, че вече нямал нужда от тях.

Traducido por José S. Viedma, 1879.

© Лина Бакалова, превод от испански