[1]
A shoemaker, by no fault of his own, had become so poor that at last he had nothing left but leather for one pair of shoes.
[2]
So in the evening, he cut out the shoes which he wished to begin to make the next morning,
[3]
and as he had a good conscience, he lay down quietly in his bed, commended himself to God, and fell asleep.
[4]
In the morning, after he had said his prayers, and was just going to sit down to work, the two shoes stood quite finished on his table.
[5]
He was astounded, and knew not what to say to it.
[6]
He took the shoes in his hands to observe them closer, and they were so neatly made
[7]
that there was not one bad stitch in them, just as if they were intended as a masterpiece.
[8]
Soon after, a buyer came in, and as the shoes pleased him so well, he paid more for them than was customary,
[9]
and, with the money, the shoemaker was able to purchase leather for two pairs of shoes.
[10]
He cut them out at night, and next morning was about to set to work with fresh courage;
[11]
but he had no need to do so, for, when he got up, they were already made, and buyers also were not wanting,
[12]
who gave him money enough to buy leather for four pairs of shoes.
[13]
The following morning, too, he found the four pairs made;
[14]
and so it went on constantly, what he cut out in the evening was finished by the morning,
[15]
so that he soon had his honest independence again, and at last became a wealthy man.
[16]
Now it befell that one evening not long before Christmas, when the man had been cutting out, he said to his wife, before going to bed,
[17]
“What do you think if we were to stay up tonight to see who it is that lends us this helping hand?”
[18]
The woman liked the idea, and lighted a candle, and then they hid themselves in a corner of the room,
[19]
behind some clothes which were hanging up there, and watched.
[20]
When it was midnight, two pretty little naked men came,
[21]
sat down by the shoemaker’s table, took all the work which was cut out before them
[22]
and began to stitch, and sew, and hammer so skilfully and so quickly with their little fingers
[23]
that the shoemaker could not turn away his eyes for astonishment.
[24]
They did not stop until all was done, and stood finished on the table, and they ran quickly away.
[25]
Next morning the woman said,
[26]
“The little men have made us rich, and we really must show that we are grateful for it.
[27]
“They run about so, and have nothing on, and must be cold.
[28]
“I’ll tell you what I’ll do: I will make them little shirts, and coats, and vests, and trousers,
[29]
and knit both of them a pair of stockings, and do you, too, make them two little pairs of shoes.”
[30]
The man said,
[31]
“I shall be very glad to do it.”
[32]
And one night, when everything was ready, they laid their presents all together on the table instead of the cut-out work,
[33]
and then concealed themselves to see how the little men would behave.
[34]
At midnight they came bounding in, and wanted to get to work at once, but as they did not find any leather cut out,
[35]
but only the pretty little articles of clothing, they were at first astonished, and then they showed intense delight.
[36]
They dressed themselves with the greatest rapidity, putting the pretty clothes on, and singing,
[37]
“Now we are boys so fine to see,
Why should we longer cobblers be?”
[38]
Then they danced and skipped and leapt over chairs and benches.
[39]
At last they danced out of doors.
[40]
From that time forth they came no more, but as long as the shoemaker lived all went well with him, and all his undertakings prospered.
УКАЗАНИЯ: 1. За да съпоставите съответните номерирани части от текста (фрагменти) на двата езика, кликнете върху съответните им номера. 2. За да чуете озвучаването, кликнете върху 'високоговорителчето' в началото на всеки фрагмент. Ако интернет връзката Ви е бавна, трябва известно време, за да се свалят аудио файловете, но после бързо ще започнат да се чуват при повторното кликване. |
[1]
Един обущар обеднял не по своя вина толкова много, че накрая му останала кожа само за един чифт обувки.
[2]
Той скроил вечерта обувките, които смятал да започне да прави на другата сутрин,
[3]
и тъй като бил с чиста съвест, легнал си спокойно в леглото, поверил се в ръцете на Бога и заспал.
[4]
На сутринта, след като си казал молитвите и понечил да седне и да започне работа, двете обувки стояли напълно готови на работната му маса.
[5]
Той бил поразен и не можел да си обясни това.
[6]
Взел обувките в ръце да ги разгледа отблизо, а те били така изящно изработени,
[7]
че нямало нито един лош шев по тях, сякаш били произведение на изкуството.
[8]
Не след дълго влязъл купувач и обувките толкова му харесали, че платил за тях повече от обичайното,
[9]
и с тези пари обущарят успял да купи кожа за два чифта обувки.
[10]
Той ги скроил вечерта и на другата сутрин с подновен кураж се приготвил да започне работа.
[11]
Но не станало нужда — още като се събудил, те били вече готови, а не липсвали и купувачи,
[12]
които му дали достатъчно пари да купи кожа за четири чифта обувки.
[13]
На по-следващата сутрин пак намерил четирите чифта обувки готови.
[14]
И така всеки ден — каквото скроял вечерта, на сутринта бивало завършено.
[15]
Така той скоро стъпил отново на крака и накрая забогатял.
[16]
Една вечер малко преди Коледа, след като свършил с кроенето, мъжът казал на жена си преди да си легнат:
[17]
— Какво ще кажеш да не спим тази нощ и да видим кой е този, дето ни помага?
[18]
Жената одобрила идеята и запалила една свещ, а после двамата се скрили в един ъгъл на стаята
[19]
зад дрехите, които били окачени там, и зачакали.
[20]
Като настъпила полунощ, пристигнали две симпатични голи човечета,
[21]
седнали на обущарския тезгях, сложили пред себе си всичката накроена кожа
[22]
и започнали да бодат, да шият и зачукват така сръчно и бързо с малките си пръстчета,
[23]
че обущарят не можел да откъсне погледа си от удивление.
[24]
Не се спрели, докато всички обувки не били направени и стоели готови върху масата. Тогава бързо избягали.
[25]
На сутринта жената рекла:
[26]
— Малките човечета ни направиха богати и трябва да им покажем колко сме им благодарни.
[27]
Те се движат така без дрехи и сигурно им е студено.
[28]
Слушай какво ще направя: ще им ушия ризки, палтенца, жилетки и панталони
[29]
и ще им изплета по един чифт чорапи, ти пък им направи по един чифт обувчици.
[30]
Мъжът отвърнал:
[31]
— С радост ще сторя това.
[32]
И една вечер, когато всичко било готово, вместо скроената кожа за обувки сложили на масата своите подаръци,
[33]
а после се скрили, за да видят как ще постъпят малките човечета.
[34]
В полунощ те доприпкали и понечили веднага да се заловят за работа, но като не намерили никаква скроена кожа,
[35]
а само хубавите малки дрешки, отначало се учудили, а после изпаднали в буйна радост.
[36]
Бързо се нагиздили с хубавите дрехи и запели:
[37]
— Сега — каквито сме левенти ние,
май не ни приляга вече обувки да шием?
[38]
После се разтанцували и заподскачали през пейки и столове.
[39]
Накрая излезли и затанцували навън.
[40]
Оттогава повече не дошли, но на обущаря до края на живота му вървяло и успявал във всяко свое начинание.
Тази приказка е с озвучен текст и за да се чува, е нужно високоговорителят на компютъра ви да е пуснат и да не са блокирани скриптовете в браузъра Ви за bglibrary.net, като за препоръчване е да използвате по-новите версии на следните интернет браузъри: Internet Explorer, Firefox, Google Chrome, Pale Moon. Може да има проблем с Opera и Safari, както и с по-стари версии на Internet Explorer. Английският оригинал на този текст, прочетен от Patrick Saville, е предоставен за свободно ползване. Само преводите на български език и дизайнът на е-книгата са собственост на Двуезична библиотека. |
|