The king of a great land died, and left his queen to take care of their only child. This child was a daughter, who was very beautiful; and her mother loved her dearly, and was very kind to her. And there was a good fairy too, who was fond of the princess, and helped her mother to watch over her. When she grew up, she was betrothed to a prince who lived a great way off; and as the time drew near for her to be married, she got ready to set off on her journey to his country. Then the queen her mother, packed up a great many costly things; jewels, and gold, and silver; trinkets, fine dresses, and in short everything that became a royal bride. And she gave her a waiting-maid to ride with her, and give her into the bridegroom's hands; and each had a horse for the journey. Now the princess's horse was the fairy's gift, and it was called Falada, and could speak.

When the time came for them to set out, the fairy went into her bed-chamber, and took a little knife, and cut off a lock of her hair, and gave it to the princess, and said,

'Take care of it, dear child; for it is a charm that may be of use to you on the road.'

Then they all took a sorrowful leave of the princess; and she put the lock of hair into her bosom, got upon her horse, and set off on her journey to her bridegroom's kingdom.

One day, as they were riding along by a brook, the princess began to feel very thirsty: and she said to her maid,

'Pray get down, and fetch me some water in my golden cup out of yonder brook, for I want to drink.'

'Nay,' said the maid, 'if you are thirsty, get off yourself, and stoop down by the water and drink; I shall not be your waiting-maid any longer.'

Then she was so thirsty that she got down, and knelt over the little brook, and drank; for she was frightened, and dared not bring out her golden cup; and she wept and said,

'Alas! what will become of me?'

Кралят на една голяма страна умрял и оставил на своята кралица грижата за единственото им дете. Това дете било дъщеря, която била много красива и майка й много я обичала и била много добра към нея. Там имало също и една добра фея, която била привързана към принцесата и помогнала на майка й да я отгледа. Когато пораснала, тя била сгодена за един принц, който живеел много далече оттам; и като наближил денят на сватбата й, тя се приготвила да отпътува към неговата страна. Тогава майка й, кралицата, сложила в чеиза й много скъпи неща, скъпоценни камъни, злато и сребро, накити, изящни рокли, накратко, всичко необходимо за една кралска невяста. Дала й и една прислужница да пътува с нея и да я предаде в ръцете на жениха, като всяка от тях получила кон за пътуването. Само че, конят на принцесата, който бил подарък от феята и се наричал Фалада, можел да говори.

Когато дошло време да тръгват, феята отишла в спалнята си, взела едно ножче и отрязала къдрица от косата си, после я дала на принцесата и казала:

- Запази това, мило дете, защото то е талисман който може да ти послужи по пътя.

После всички тъжно се сбогували с принцесата, а тя прибрала къдрицата коса в пазвата си, възседнала коня си и се отправила на път към царството на своя жених.

Един ден, както яздели край един поток, принцесата почувствала силна жажда и казала на прислужницата си:

- Моля те, слез от коня и ми донеси в златната чаша малко вода от този поток, че ми се пие.

- Не - казала прислужницата, - ако си жадна, слез сама, наведи се над водата и пий. Аз повече няма да ти бъда прислужница!

Принцесата била толкова жадна, че слязла от коня, коленичила над поточето и пила, защото се изплашила и не посмяла да извади златната си чаша, после заплакала и промълвила:

- Уви! Какво ще стане с мен?