[1]
Far in the interior of the country lay an old baronial hall, and in it lived an old proprietor, who had two sons,

[2]
which two young men thought themselves too clever by half.

[3]
They wanted to go out and woo the King’s daughter; for the maiden in question had publicly announced

[4]
that she would choose for her husband that youth who could arrange his words best.

[5]
So these two geniuses prepared themselves a full week for the wooing —

[6]
this was the longest time that could be granted them;

[7]
but it was enough, for they had had much preparatory information, and everybody knows how useful that is.

[8]
One of them knew the whole Latin dictionary by heart,

[9]
and three whole years of the daily paper of the little town into the bargain,

[10]
and so well, indeed, that he could repeat it all either backwards or forwards, just as he chose.

[11]
The other was deeply read in the corporation laws,

[12]
and knew by heart what every corporation ought to know;

[13]
and accordingly he thought he could talk of affairs of state, and put his spoke in the wheel in the council.

[14]
And he knew one thing more: he could embroider suspenders with roses and other flowers,

[15]
and with arabesques, for he was a tasty, light-fingered fellow.

[16]
“I shall win the Princess!” So cried both of them.

[17]
Therefore their old papa gave to each of them a handsome horse.

[18]
The youth who knew the dictionary and newspaper by heart had a black horse,

[19]
and he who knew all about the corporation laws received a milk-white steed.

[20]
Then they rubbed the corners of their mouths with fish-oil, so that they might become very smooth and glib.

[21]
All the servants stood below in the courtyard, and looked on while they mounted their horses;

[22]
and just by chance the third son came up.

[23]
For the proprietor had really three sons, though nobody counted the third with his brothers,

[24]
because he was not so learned as they, and indeed he was generally known as “Jack the Dullard.”

УКАЗАНИЯ: 1. За да съпоставите съответните номерирани части от текста (фрагменти) на двата езика, кликнете върху съответните им номера. 2. За да чуете озвучаването, кликнете върху 'високоговорителчето' в началото на всеки фрагмент. Ако интернет връзката Ви е бавна, трябва известно време, за да се свалят аудио файловете, но после бързо ще започнат да се чуват при повторното кликване.

 

Hans Christian Andersen. Jack the Dullard. Reader: Jennifer Dorr.

---

© Двуезична библиотека | Bglibrary.net, 2018, Е-книга No 16, с озвучаване.

[1]
Далече във вътрешността на страната се намираше стар баронски замък, а в него живееше един стар господар, който имаше двама сина,

[2]
и тези двама младежи смятаха себе си за много умни.

[3]
Те възнамеряваха да спечелят ръката на кралската дъщеря, защото въпросната мома беше разгласила публично,

[4]
че ще избере за съпруг онзи момък, който най-добре умее да реди думите си.

[5]
И така, тези два таланта се готвиха цяла седмица за сгледата —

[6]
това беше най-дългото време, което можеха да им предоставят, —

[7]
но то бе достатъчно, защото бяха натрупали много предварителни познания, а всекиму е известно колко полезно е това.

[8]
Единият знаеше целия латински речник наизуст

[9]
и в добавка, всекидневния вестник на градчето за цели три години,

[10]
и то така добре, че можеше да го повтори целия — отзад-напред или отпред-назад, както си поиска.

[11]
Другият беше задълбочено изучил занаятчийските наредби

[12]
и знаеше наизуст всичко, което трябва да се знае в една занаятчийска задруга;

[13]
и поради това смяташе, че би могъл да говори по държавни въпроси и да дава съвети за управлението.

[14]
Той знаеше и още едно нещо: можеше да бродира тиранти с рози и други цветя

[15]
и с арабески, защото беше човек с вкус и сръчност.

[16]
— Аз ще спечеля принцесата! — извикаха и двамата.

[17]
Ето защо старият им баща даде на всеки от тях по един хубав кон.

[18]
Момъкът, който знаеше наизуст речника и вестника се сдоби с черен кон,

[19]
а този, който знаеше всичко за занаятчийските наредби, получи млечнобял кон.

[20]
След това те натриха ъглите на устата си с рибено масло, за да станат съвсем гладки и гъвкави.

[21]
Цялата прислуга стоеше долу в двора и гледаше, докато те възсядаха конете си,

[22]
и изневиделица отнякъде се появи третият син.

[23]
Защото всъщност господарят имаше трима сина, въпреки че никой не броеше третия,

[24]
тъй като той не беше така учен като другите и беше известен с прозвището „Глупавия Ханс“.

Тази приказка е с озвучен текст и за да се чува, е нужно високоговорителят на компютъра ви да е пуснат и да не са блокирани скриптовете в браузъра Ви за bglibrary.net, като за препоръчване е да използвате по-новите версии на следните интернет браузъри: Internet Explorer, Firefox, Google Chrome, Pale Moon. Може да има проблем с Opera и Safari, както и с по-стари версии на Internet Explorer. Английският оригинал на този текст, прочетен от Jennifer Dorr, е предоставен за свободно ползване. Само преводите на български език и дизайнът на е-книгата са собственост на Двуезична библиотека.

Тази приказка се намира и в книга 3-та от поредицата в
Amazon Books (Kindle Edition):

Tales and Fables from Around the World: Book 3 (English & Bulgarian) / Приказки и басни от цял свят 3 (на английски и български език) .

© Двуезична Библиотека, колективен превод от английски

---

Двуезична литература в помощ на езиковото обучение по метода на Шлиман за сравнително четене