Coyote the Hungry
II


Native American Legend
(snippet)



[1]
Well, as Coyote was very hungry, he went on farther looking for something to eat.


[2]
By and by he heard a noise as though a lot of people were having fun.


[3]
He went toward the noise and saw a number of young Turkeys playing on a hillside.


[4]
They were climbing into a bag, and rolling each other downhill.


[5]
Coyote thought to himself,


[6]
“Now is my chance to have a good dinner!”


[7]
So he begged the Turkeys to let him get into the bag and roll downhill too.


[8]
As the birds were good-natured, they put him in the bag, and rolled him down two or three times.


[9]
Then Coyote told them that if they would all get in at once, he would roll them down hill.


[10]
So every one crawled in, and Coyote, quick as a wink, tied the mouth of the bag tight, so they could not get out.


[11]
Then he slung the bag on his back, and went home.


[12]
His four Coyote sons saw him coming, and ran to meet him.


[13]
“You see this bag?” said he. “It is full of Turkeys, young and tender. Build me a hot fire, and we will have a feast.”


[14]
They built a fire, but there was not enough wood, so Coyote had to go to the timber to fetch some.


[15]
Before he went, he said,


[16]
“Be sure not to open the bag while I am gone.”


[17]
Well, the youngest son was very curious, and as soon as Coyote was out of sight, the youngster thought he would like to see what the Turkeys were doing.


[18]
So he untied the string, and out jumped the Turkeys one and all, and flew gobbling away.


[19]
When Coyote came back with the wood, he found all the Turkeys gone, and though he beat his youngest son, they had no Turkey dinner that day.


Двуезично четиво с паралелно съпоставяне за развиване на умението при четене
© Двуезична библиотека | Bglibrary.net, 2016






Гладният койот
II


Индианска легенда
(откъс)


[1]
Понеже койотът бил много гладен, той продължил по-нататък да търси нещо за ядене.


[2]
Скоро чул шум, сякаш много хора се забавлявали.


[3]
Той тръгнал към шума и видял няколко млади пуйки да играят на склона на един хълм.


[4]
Те влизали в една торба и се търкаляли едни-други надолу по склона.


[5]
Койотът си помислил:


[6]
— Сега ми е паднало да се наям хубаво!


[7]
Той помолил пуйките да му позволят да влезе в торбата и да се потъркаля и той по склона.


[8]
Понеже птиците били добродушни, те го сложили в торбата и го търкулнали два-три пъти.


[9]
Тогава койотът им казал, че ако всички те влязат в торбата наведнъж, той ще ги търкулне надолу по склона.


[10]
Те се вмъкнали вътре всичките, а койотът в миг завързал здраво торбата, за да не могат да излязат.


[11]
После метнал торбата на гърба си и си отишъл у дома.


[12]
Четиримата сина на койота го видели, че идва, и се втурнали да го посрещнат.


[13]
— Виждате ли тази торба? — казал той. — Пълна е с пуйки, млади и крехки. Напалете ми хубав огън и ще си направим пиршество.


[14]
Те запалили огън, но нямало достатъчно дърва, та трябвало койотът да отиде до гората да донесе.


[15]
Преди да тръгне, той им казал:


[16]
— Внимавайте да не отворите торбата, докато ме няма.


[17]
Добре, ама най-малкият син бил много любопитен и едва бащата се скрил от погледа им, на малкия койот му се приискало да види какво правят пуйките.


[17]
Той развързал връвта и пуйките всички до една изскочили навън и отлетели с крякане.


[17]
Когато койотът се върнал с дървата, видял, че всички пуйки са избягали, и макар че напердашил най-малкия си син, те си останали без пуешка вечеря този ден.





© Двуезична библиотека - колектив, превод от английски

© 2016-2024, Tales and Fables from Around the World (English & Bulgarian).