[1]
Now Coyote was always hungry, and as he was a coward, he used to sneak about the fields and timber searching for something to eat.
[2]
One day, as he was walking by the side of a brook, he heard something in a Persimmon Tree.
[3]
He looked up, and there was Opossum eating Persimmons.
[4]
Coyote begged him to throw down some of the fruit, but Opossum only laughed and ate more Persimmons.
[5]
He picked Persimmons, ate them with grunts, and then threw down the seeds at Coyote.
[6]
This he kept on doing.
[7]
By and by Coyote grew angry, but Opossum only laughed the more.
[8]
He crawled out on a branch and dropped down as though he were going to fall into Coyote’s mouth.
[9]
And just when Coyote made a snap at him with his teeth, Opossum, instead of falling, wrapped his tail around the branch and drew himself up.
[10]
This he did again and again.
[11]
Well, Coyote grew more and more angry, then Opossum climbed out on a dry limb, and shouted:
[12]
“Look out! Here I come this time! Catch me!”
[13]
And sure enough, the limb suddenly broke, and down tumbled Opossum to the ground.
[14]
Then Coyote gave him a hard beating, and, leaving him to die, walked away.
[15]
But Opossum was only fooling, for he was not hurt at all.
[16]
As soon as Coyote had gone a little distance, up jumped Opossum and climbed into the Persimmon Tree.
[17]
Coyote turned around to see if Opossum was dead, and there he sat in the tree eating Persimmons, and throwing down the seeds, and laughing.
[1]
Тъй като койотът бил вечно гладен, а и страхлив при това, той все се прокрадвал из полето и гората да търси нещо за ядене.
[2]
Един ден, както вървял покрай някакъв поток, дочул звук откъм едно персимоново дърво.
[3]
Погледнал нагоре, а там един опосум ядял персимони.
[4]
Койотът го помолил да му хвърли малко плодове, но опосумът само се засмял и продължил да яде персимони.
[5]
Той късал персимони, изяждал ги със сумтене и след това хвърлял семките на койота.
[6]
После продължавал по същия начин.
[7]
Скоро койотът се ядосал, но това само разсмяло още повече опосума.
[8]
Той изпълзял на един клон и се отпуснал, сякаш че ще падне в устата на койота.
[9]
И точно когато койотът понечил да го захапе със зъби, опосумът, вместо да падне, увил опашка около клона и се изтеглил нагоре.
[10]
После направил това отново и отново.
[11]
Койотът все повече и повече се ядосвал и тогава опосумът се изкатерил на един изсъхнал клон и извикал:
[12]
— Внимавай! Ето, този път идвам! Хвани ме!
[13]
И наистина, клонът изведнъж се счупил и опосумът паднал на земята.
[14]
Тогава койотът го пребил от бой, а после си отишъл и го оставил да умре.
[15]
Но на опосума нищо му нямало, а само се преструвал.
[16]
Щом койотът се отдалечил малко, опосумът скочил и пак се покатерил на персимоновото дърво.
[17]
Койотът се обърнал да види дали опосумът е умрял и гледа — седи си опосумът на дървото, яде персимони, хвърля долу семките и се смее.