|
|
Finally, he turned into a black fox and ran along. He met a young man, a wanderer, who knew neither father nor mother, and who walked about without aim and in great poverty. The fox allowed himself to be taken. Then the hand of the wanderer stuck to his back, and the fox rushed on, dragging the man along. The fox ran to the river, turned into a fish, and dived into the water, dragging the man along. The fish crossed the river, came to the opposite shore, and turned again into a fox. And, lo! the young man was still alive. The fox rushed on, and came to some rocks. The rocks were all covered with sharp-pointed spikes. The number of the rocks was ten. The fox ran through between all of them, and the man along with him. The man was winding along like a thin hair, and he was still alive. The fox ran into a forest, which was as dense and thick as the autumn grass. The bark of one tree touched the bark of another. They crossed this dense forest, but the young man was still alive. The fox came to the sea, and plunged into the sea. He went across the sea to the opposite shore, but the man was still alive. Then the fox said,
|
|
|
|
|
Накрая той се превърнал на черна лисица и пак се спуснал да тича напред. Той срещнал един момък, гдето не знаел ни баща, ни майка, скитал се безцелно по света и нямал нищо освен една риза на гърба си. Лисицата позволила и този път да я хванат. Тогава ръката на скитника залепнала за гърба й, а лисицата се спуснала напред, като го влачела със себе си. Когато стигнала до реката, превърнала се на риба и се гмурнала във водата, повличайки и него. Рибата пресякла реката, достигнала другия бряг и станала отново лисица. И - гледай ти! - младият човек бил още жив. Лисицата продължила да тича и стигнала до едни скали. Скалите били десет на брой и всичките имали настръхнали остри ръбове. Тя се хвърлила направо през тях, а момъкът - заедно с нея. Той се извивал между острите ръбове като тънък косъм и пак излязъл невредим. Лисицата стигнала една гора, която била плътно обрасла и непроходима като есенна трева. Кората на всяко дърво се допирала до кората на друго. Те прекосили тази гъста гора, но на момъка пак нищо му нямало. Лисицата стигнала до морето и се хвърлила в него. Преплувала цялото море и стигнала до отсрещния бряг, а момъкът изглеждал като че нищо не се е случило. Тогава лисицата казала:
|
|
|
|