Once there was a man who had three daughters, of whom he was devotedly fond. They were skillful in embroidery, and every day on his way home from work he gathered some flowers for them to use as patterns. One day when he found no flowers along his route homeward he went into the woods to look for wild blossoms, and he unwittingly invaded the domain of a fairy serpent that coiled around him, held him tightly, and railed at him for having entered his garden. The man excused himself, saying that he came merely to get a few flowers for his daughters, who would be sorely disappointed were he to go home without his usual gift to them. The snake asked him the number, the names, and the ages of his daughters and then refused to let him go unless he promised one of them in marriage to him. The poor man tried every argument he could think of to induce the snake to release him upon easier terms, but the reptile would accept no other ransom. At last the father, dreading greater evil for his daughters should they be deprived of his protection, gave the required promise and went home. He could eat no supper, however, for he knew the power of fairies to afflict those who offend them, and he was full of anxiety concerning the misfortunes that would overwhelm his whole family should the contract be disregarded.

Един човек имал три дъщери, които боготворял и треперел над тяхното щастие. Те били изкусни в бродирането и всеки ден на връщане от работа той събирал разни цветя за тях, за да им служат за модели. Един ден, като не могъл да намери цветя по пътя, по който обикновено вървял, той неволно навлязъл в земите на един змей. Чудовището се увило на пръстени около него и като го държало здраво, започнало да го ругае, че е влязъл в неговата градина. Човекът му се извинил и казал, че е дошъл само да набере малко цветя за своите дъщери, които ще бъдат много разочаровани, ако се върне вкъщи без обичайния подарък. Змеят го попитал колко са на брой, как се казват и на каква възраст са, и не искал да го пусне да си върви, докато не обещае да му даде една от тях за жена. Горкият човек опитвал и така, и иначе да склони змея да го пусне, но не на такава висока цена, ала чудовището не приемало никакъв друг откуп. Накрая бащата, като се боял, че дъщерите му ще бъдат изложени на още по-голяма опасност, ако бъдат лишени от неговата закрила, дал нужното обещание и си отишъл вкъщи. Но той не могъл да хапне нищо на вечеря, защото му била известна склонността на вълшебниците да наказват тези, които са ги оскърбили и го мъчела тревога при мисълта за бедите, които очаквали цялото му семейство, ако договорът не бъде изпълнен.

Some days passed; his daughters carefully prepared his meals and affectionately besought him to eat, but he would not come to the table. He was always plunged in sorrowful meditation. They conferred among themselves as to the cause of his uncommon behaviour, and, having decided that one of them must have displeased him, they agreed to try to find out which one it might be by going separately to urge him to eat. The eldest went, expressed her distress at his loss of appetite, and urged him to partake of food. He replied that he would do so if she would for his sake marry the snake to whom he had promised a wife. She bluntly refused to carry out her father`s contract and left him in deeper trouble than before.

Така изминали няколко дни и всеки ден дъщерите му старателно приготвяли храната му и с нежна настойчивост го молели да яде, но той не идвал дори да седне на масата. Той все седял неподвижно, потънал в скръбни мисли. Те се чудели коя ли е причината за необичайното му поведение и си казали, че навярно някоя от тях трябва да го е разсърдила. За да узнаят коя е, решили всяка поотделно да се опита да го накара да яде. Най-голямата отишла и му казала колко се тревожи, че на него не му се яде, като настояла той да си вземе от храната. Той отговорил, че ще я послуша, ако тя се съгласи, от уважение към него, да се омъжи за змея, на когото той вече е обещал една от дъщерите си. Тя обаче не склонила да изпълни желанието на баща си и го оставила още по-угрижен от преди.

The second daughter then went to beg him to take food, received the same reply, and likewise declined to fulfill the engagement he had made. The youngest daughter then went and entreated him to eat, heard his story, and at once declared that if he would care for his own health properly, she would become the bride of the serpent. The father therefore took his meals again, the days sped without bringing calamity, and the welfare of the family for a time seemed secure.

Тогава втората дъщеря отишла да го моли да си хапне от яденето, като получила същия отговор и също така отказала да изпълни поетото от него задължение. Накрая най-малката дъщеря отишла и го помолила да яде, и като чула неговия разказ, веднага казала, че е готова да стане жена на змея, само и само баща й да оздравее. След това бащата отново започнал да се храни, дните потекли без неприятности и за известно време изглеждало като че ли бедата била избягната.

But one morning as the girls were sitting at their embroidery, a wasp flew into the room and sang:

Но една сутрин, както момичетата си седели над бродериите, една оса влетяла в стаята и зажужала:

Buzz! I buzz and come the faster;
Who will wed the snake, my master?

Бъз-з-з! За отговор е вече време:
Коя от трите Змея, господаря ми, ще вземе?

Whenever the wasp alighted the girls prodded him with their needles and followed him up so closely that he had to flee for his life. The next morning two wasps came, singing the same refrain; the third morning three wasps came; and the number of wasps increased day by day, until the girls could no longer put them to rout, nor endure their stings.

Всеки път, когато осата кацнела някъде, момичетата започвали да я бодат с иглите си и я преследвали така настойчиво, че тя трябвало да избяга, за да си спаси живота. Но на следващата сутрин дошли две оси, които пеели същия припев, а на третата сутрин - три и така броят на осите нараствал с всеки изминал ден, докато накрая момичетата не можели вече нито да ги прогонят, нито да понасят повече техните ужилвания.

Then the youngest said that in order to relieve the family of the buzzing plague, she would go to her uncanny bridegroom. The wasps accompanied her on the road and guided her into the woods where the fairy serpent awaited her in a palace that he had built for her reception. There were spacious rooms with carved furniture inlaid with precious stones, chests full of silken fabrics, caskets of jade, and jewels of gold. The snake had beautiful eyes and a musical voice, but his skin was warty and the girl shuddered at the thought of daily seeing him about.

Тогава най-малката казала, че за да отърве семейството от жужащата напаст, тя ще трябва да отиде при страховития си жених. Осите й показвали пътя и я завели в гората, където я очаквал змеят в един дворец, построен специално за посрещането й. Там имало просторни стаи с резбовани мебели, инкрустирани с драгоценни камъни, скринове, пълни с копринени тъкани, ковчежета от нефрит и златни накити. Змеят имал красиви очи и приятен глас, но кожата му била покрита с брадавици и тръпки на отвращение побивали момичето, като си помислело, че всеки ден ще го вижда около себе си.

After the wedding supper, at which the two sat alone, the girl told her spouse that she appreciated the excellence of all that he had provided for her and that she should perform all her domestic duties exactly. For many days she kept the house neat, cooked the food, and made all things pleasant for her repulsive bridegroom. He doted upon her and pined whenever she was out of his sight. So heedful was he of her wishes and her welfare that she grew to like his companionship and to feel a great lonesomeness when ever he was absent.

След сватбената вечеря, където били само двамата, девойката казала на своя съпруг, че му благодари за всички прекрасни неща, които е направил за нея и че тя ще изпълнява добросъвестно домашните си задължения. Минали много дни, тя винаги поддържала дома чист и подреден, приготвяла храната и се грижела за всички удобства на отблъскващия си жених. Той я обожавал и тъгувал винаги, когато тя не била наблизо. Толкова внимателен бил към нея и винаги готов да изпълни всяко нейно желание, че постепенно на нея започнала да й харесва компанията му и се чувствала много самотна, ако понякога отсъствал.

Having no help in her household work, she was, one day, on finding the well dried up, obliged to go into the forest in search of water, which she finally discovered and toilsomely brought back from a distant spring. On returning she found the snake dying of thirst, and in her eagerness to save his life she grasped and plunged him into the water, from which he rose transformed, a strong and handsome man. He had been the subject of wicked enchantment, from which her dutiful quest and gracious pity set him free.

Тъй като нямало кой да й помага в домашната работа, като видяла един ден, че кладенецът е пресъхнал, тя трябвало сама да отиде в гората да потърси вода. След дълго търсене намерила един отдалечен извор и с големи усилия изминала обратния път с тежкия съд с вода. Когато най-после пристигнала, заварила змея полуиздъхнал от жажда и, в сремежа си да му спаси живота, тя го хванала и потопила във водата. Когато се изправил, той вече не бил змей, а снажен и красив момък. Нейната преданост, доброта и съчувствие го освободили от злата магия и той отново приел човешкия си образ.

Thereafter she often with her admirable husband visited her old home and carried gifts to those who were less happy than she.

От този ден тя често ходела с достойния си мъж да погостува в бащиния дом и носела щедри дарове за онези, които не били така щастливи като нея.

© Лина Бакалова, превод от английски