Once upon a time, a tiger was caught in a trap. He tried in vain to get out through the bars, and rolled and bit with rage and grief when he failed.

Веднъж един тигър се хванал в капан. Той напразно се мъчил да се измъкне през решетките и като не успял, затъркалял се и защракал със зъби от ярост и мъка.

By chance a poor Brahman came by.

"Let me out of this cage, oh pious one!" cried the tiger.

Оттам случайно минал беден брамин.

- Освободи ме от тази клетка, о благочестиви! - извикал тигърът.

"Nay, my friend," replied the Brahman mildly, "you would probably eat me if I did."

- Не бих сторил това, приятелю - отговорил кротко браминът, - ти навярно ще ме изядеш, ако го направя.

"Not at all!" swore the tiger with many oaths; "on the contrary, I should be for ever grateful, and serve you as a slave!"

- Съвсем не! - захванал да се кълне тигърът - напротив, ще ти бъда вечно благодарен и ще ти служа като роб!

Now when the tiger sobbed and sighed and wept and swore, the pious Brahman's heart softened, and at last he consented to open the door of the cage. Out popped the tiger, and, seizing the poor man, cried,

Обаче когато тигърът започнал да хлипа и въздиша, да избухва ту в клетви, ту в ридания, сърцето на благочестивия брамин се трогнало и накрая той се съгласил да отвори вратата на клетката. Щом изскочил навън, тигърът сграбчил бедния човек и извикал:

"What a fool you are! What is to prevent my eating you now, for after being cooped up so long I am just terribly hungry!"

- Какъв глупак си ти! Какво ще ми попречи да те изям сега, като съм толкова гладен, след като бях затворен така дългo!

In vain the Brahman pleaded for his life; the most he could gain was a promise to abide by the decision of the first three things he chose to question as to the justice of the tiger's action.

Напразно браминът се молел да му пощади живота, единственото, което могъл да постигне е обещанието на тигъра да се съгласи с присъдата на първите трима, които браминът попита дали тигърът постъпва справедливо.

So the Brahman first asked a papal- tree what it thought of the matter, but the papal-tree replied coldly,

Браминът попитал първо едно свещено смокиново дърво какво мисли по въпроса, но то равнодушно отвърнало:

"What have you to complain about? Don't I give shade and shelter to every one who passes by, and don't they in return tear down my branches to feed their cattle? Don't whimper--be a man!"

- Какво си седнал да се оплакваш? Ами какво да кажа аз, която давам сянка и подслон на всеки пътник, а те в замяна късат клонките ми да си хранят добитъка? Стига си хленчил - бъди мъж!

Then the Brahman, sad at heart, went further afield till he saw a buffalo turning a well-wheel; but he fared no better from it, for it answered,

След това браминът с натежало сърце продължил по-нататък, докато видял един бивол, който въртял колелото на кладенец, но и тук не му провървяло, защото биволът отговорил:

"You are a fool to expect gratitude! Look at me! Whilst I gave milk they fed me on cotton-seed and oil-cake, but now I am dry they yoke me here, and give me refuse as fodder!"

- Ти си глупак да очакваш благодарност! Виж мен! Докато давах мляко хранеха ме с памуково семе и маслени питки, но когато млякото ми пресъхна, ме впрегнаха тук и ме хранят с отпадъци.

The Brahman, still more sad, asked the road to give him its opinion.

Браминът, още по-отчаян, помолил пътя да си каже мнението.

"My dear sir," said the road, "how foolish you are to expect anything else! Here am I, useful to everybody, yet all, rich and poor, great and small, trample on me as they go past, giving me nothing but the ashes of their pipes and the husks of their grain!"

- Драги господине - казал пътят, - колко си неразумен да очакваш нещо друго! Ето аз съм полезен на всички, а пък всички, бедни и богати, големи и малки, ме тъпчат като минават по мене, а в замяна получавам само пепел от лулите им и люспите от житото им!

On this the Brahman turned back sorrowfully, and on the way he met a jackal, who called out,

При тези думи браминът тръгнал да се връща съкрушен и по пътя си срещнал един чакал, който извикал:

"Why, what's the matter, Mr. Brahman? You look as miserable as a fish out of water!"

- Какво се е случило, господин брамин? Изглеждаш така окаяно, като риба на сухо!

The Brahman told him all that had occurred.

"How very confusing!" said the jackal, when the recital was ended; "would you mind telling me over again, for everything has got so mixed up?"

Браминът му разказал всичко, което се било случило.

- Колко е неясно всичко това! - казал чакалът, когато разказът свършил. - Би ли ми го разказал още веднъж, защото се получи голяма бъркотия?

The Brahman told it all over again, but the jackal shook his head in a distracted sort of way, and still could not understand.

Браминът повторил всичко отново, но чакалът поклатил недоумяващо глава и пак не могъл да разбере.

"It's very odd," said he, sadly, "but it all seems to go in at one ear and out at the other! I will go to the place where it all happened, and then perhaps I shall be able to give a judgment."

- Чудна работа - казал той озадачено - като че всичко влиза през едното ми ухо и излиза през другото! Ще отида на мястото, където всичко това се е случило и тогава може би ще мога да преценя.

So they returned to the cage, by which the tiger was waiting for the Brahman, and sharpening his teeth and claws;

Те се върнали при клетката, до която тигърът очаквал брамина като точел зъби и нокти.

"You've been away a long time!" growled the savage beast, "but now let us begin our dinner."

- Ти се забави много - изръмжал свирепият звяр, - вече е време да започнем вечерята си.

"Our dinner!" thought the wretched Brahman, as his knees knocked together with fright; "what a remarkably delicate way of putting it!"

- Нашата вечеря! - помислил си злочестият брамин, като коленете му се разтреперали от страх, - какъв изключително деликатен начин да се нарече това!

"Give me five minutes, my lord!" he pleaded, "in order that I may explain matters to the jackal here, who is somewhat slow in his wits."

- Само за минутка, господарю! - обадил се той - да обясня случая на този чакал, който не е много съобразителен.

The tiger consented, and the Brahman began the whole story over again, not missing a single detail, and spinning as long a yarn as possible.

Тигърът се съгласил и браминът започнал цялата история отначало, без да изпуска никаква подробност, като разтеглял разказа, колкото е възможно повече.

"Oh, my poor brain! oh, my poor brain!" cried the jackal, wringing its paws. "Let me see! how did it all begin? You were in the cage, and the tiger came walking by--"

- Ох, горката ми глава, горката ми глава! - провикнал се чакалът, като кършел лапи. - Чакай да си изясня... как започна всичко? Ти беше в клетката, а тигърът мина оттук...

"Pooh!" interrupted the tiger, "what a fool you are! I was in the cage."

- Пфу! - прекъснал го тигърът - Какъв си глупак! Аз бях в клетката.

"Of course! " cried the jackal, pretending to tremble with fright; "yes! I was in the cage--no I wasn't--dear! dear! where are my wits? Let me see--the tiger was in the Brahman, and the cage came walking by--no, that's not it, either! Well, don't mind me, but begin your dinner, for I shall never understand!"

- Ама разбира се! - извикал чакалът, като се престорил на разтреперан от страх - Така! Аз бях в клетката, тоест не аз, ох, ох, къде ми е умът? Чакай да видя - тигърът беше в брамина, а клетката минаваше оттук - не, не беше и така! Добре, не ми обръщай внимание, започни си вечерята, защото никога няма да проумея!

"Yes, you shall!" returned the tiger, in a rage at the jackal's stupidity; "I'll make you understand! Look here--I am the tiger--"

- О, ще трябва! - отвърнал тигърът, ядосан от глупостта на чакала. - аз ще те накарам да проумееш! Гледай тук - аз съм тигърът...

"Yes, my lord! "

"And that is the Brahman--"

"Yes, my lord!"

"And that is the cage--"

"Yes, my lord!"

"And I was in the cage--do you understand?"

- Да, господарю!

- А това е браминът...

- Да, господарю!

- А това е клетката...

- Да, господрю!

- И аз бях в клетката - сега разбираш ли?

"Yes--no - Please, my lord--"

"Well? " cried the tiger impatiently.

- Да... не - моля, господарю...

- Какво сега? - изкрещял тигърът нетърпеливо.

"Please, my lord!--how did you get in?"

- Моля, господарю - a как попаднахте вътре?

"How!--why in the usual way, of course!"

- Как - то се знае, по обикновения начин!

"Oh, dear me!--my head is beginning to whirl again! Please don't be angry, my lord, but what is the usual way?"

- Ох, горко ми - главата ми започва да се върти отново! Моля те, не се гневи, господарю, но как е по обикновения начин?

At this the tiger lost patience, and, jumping into the cage, cried,

Тук тигърът загубил търпение и като скочил в клетката, извикал:

"This way! Now do you understand how it was?"

- Ей така! Сега разбра ли най-после как беше?

"Perfectly! " grinned the jackal, as he dexterously shut the door, "and if you will permit me to say so, I think matters will remain as they were!"

- Напълно разбрах как е било! - ухилил се чакалът, като ловко затръшнал вратата - и ако ми позволиш да кажа, смятам, че ще си остане така, както е било!

© Лина Бакалова, превод от английски