Poseidon, the God of the Sea

An Ancient Greek Myth

[broken down into more paragraphs]


Poseidon was the brother of Zeus, and just as Zeus ruled over the land and the sky, Poseidon ruled over the rivers and the seas. He was always represented as carrying a trident, or fish-spear with three points. When he struck the sea with this, fierce storms would arise; then with a word he could quiet the dashing waves, and make the surface of the water as smooth as that of a pond.

The palace of Poseidon was said to be at the bottom of the sea. It was made of shells and coral, fastened together with gold and silver. The floors were of pearl, and were ornamented with all kinds of precious stones. Around the palace were great gardens filled with beautiful sea-plants and vines. The flowers were of the softest and most delicate tints, and were far more beautiful than those growing in the light of the sun. The leaves were not of the deep green which we see on land, but of a most lovely sea green colour.

If you should ever go to the sea-coast, and look down through the water, perhaps you also might see the gardens of Poseidon lying among the rocks at the bottom of the sea.

Poseidon rode over the surface of the sea in a chariot made of a huge sea-shell, which was drawn by great sea-horses with golden hoofs and manes. At the approach of the god, the waves would grow quiet, and strange fishes and huge sea-serpents and sea-lions would come to the surface to play about his chariot.

Wonderful creatures called Tritons went before and beside his chariot, blowing upon shells as trumpets. These Tritons had green hair and eyes; their bodies were like those of men, but instead of legs they had tails like fishes.

Nymphs also swam along by the sea-god’s chariot. Some of these were like the Tritons, half human and half fish. Others were like lovely maidens, with fair faces and hair. Some lived so much in the depths of the sea that their soft blue eyes could not bear the light of day. So they never left the water except in the evening, when they would find some quiet place upon the shore, and dance to the music which they made upon delicate sea-shells.

Poseidon once had a quarrel with one of the goddesses over a piece of land which each one wished to own, and at last they asked the other gods to settle the dispute for them.

So at a meeting on Mount Olympus the gods decided that the one who should make the most useful gift to the people should have the land.

When the trial came, Poseidon thought that a spring of water would be an excellent gift. He struck a great blow with his trident upon a rocky hill that stood in that land, and a stream of water gushed forth.

But Poseidon had lived so much in the sea that he had forgotten that men could drink only fresh water. The spring which he had made was as salt as salt could be, and it was of no use to the people at all.

Then the goddess, in her turn, caused an olive-tree to spring up out of the ground. When the gods saw how much use men could make of its fruit and oil, they decided that the goddess had won.

So Poseidon did not get the land; but ever afterwards the people showed the salt spring and the olive-tree upon the hill-top as a proof that the trial had taken place.

Poseidon was worshipped most by the people who lived by the shore of the sea. Every city along the coast had a temple to Poseidon, where people came to pray to him for fair weather and happy voyages for themselves and for their friends.

Чрез кликване върху кой да е параграф от английския текст, съответният му параграф от българския текст се позиционира в горния край на екрана. След това се кликва този български параграф и съответният му английски параграф застава срещу него. Така двата параграфа могат да се четат паралелно, без да се търсят из целия текст.

© Е-книга с паралелно позициониране на оригинала и превода по параграфи

© eBooks Онлайн — Читалня, www.bglibrary.net, 2013.







Посейдон, богът на морето

Старогръцка легенда

[разбито на повече параграфи]


Посейдон бил брат на Зевс, и така както Зевс бил повелител на земята и небето, Посейдон бил господар на реките и моретата. Той бил винаги изобразяван като носещ тризъбец — харпун за риба с три върха. Когато ударел морето с него, надигали се свирепи бури, след това той с една дума можел да успокои бушуващите вълни и да направи повърхността на водата гладка като на езеро.

Казвали, че дворецът на Посейдон е на дъното на морето. Бил направен от раковини и корали, закрепени със злато и сребро. Подовете били от перли и били украсени с най-различни скъпоценни камъни. Около двореца имало обширни градини, пълни с красиви морски растения и лиани. Цветята били с най-нежни и деликатни багри и били далеч по-красиви от тези, които растат под светлината на слънцето. Листата не били тъмнозелени, каквито виждаме на сушата, а с най-прекрасния морскозелен цвят.

Ако някой път отидете на морския бряг и погледнете в дълбочините на водата, може и вие да видите градините на Посейдон, разположени сред скалите на дъното на морето.

Посейдон се возел по повърхността на морето в колесница, направена от огромна раковина, теглена от големи морски кончета със златни копита и гриви. При приближаването на бога вълните утихвали и странни риби, огромни морски змии и морски лъвове излизали на повърхността да играят около колесницата му.

Чудни същества, наричани тритони, вървели отпред и покрай колесницата му, надувайки раковини като тромпети. Тритоните имали зелена коса и очи, телата им били като тези на хората, но вместо крака имали опашки като рибите.

Нимфите също плували край колесницата на морския бог. Някои от тях били като тритоните, наполовина човек и наполовина риба. Други били като прекрасни девойки, с красиви лица и коси. Някои живели толкова дълго в дълбините на морето, че техните деликатни сини очи не можели да понасят светлината на деня. Ето защо те никога не напускали водата, освен вечер, когато намирали някое тихо място на брега и танцували на музиката, която изпълнявали с изящни морски раковини.

Посейдон веднъж се скарал с една от богините заради парче земя, която всеки от тях искал да притежава, и накрая те помолили другите богове да разрешат спора им.

И така, на едно събрание на планината Олимп боговете решили, че този, който направи най-полезния подарък на хората, ще получи земята.

Когато съревнованието започнало, Посейдон си помислил, че един извор с вода, ще бъде отличен подарък. Той ударил силно с тризъбеца си върху един скалист хълм, разположен на тази земя, и бликнал поток вода.

Но Посейдон бил живял толкова дълго в морето, че забравил, че хората могат да пият само прясна вода. Изворът, който той създал, бил толкова солен, че хората нямали никаква полза от него.

Тогава богинята на свой ред направила от земята да поникне едно маслиново дърво. Когато боговете видели колко полезни за хората могат да бъдат неговите плодове и масло, решили, че богинята печели.

Посейдон не получил земята, но след това хората винаги показвали соления извор и маслиновото дърво на върха на хълма като доказателство, че е имало такова изпитание.

Посейдон бил почитан най-много от хората, които живеели край брега на морето. Всеки град по крайбрежието имал храм на Посейдон, където хората идвали да му се молят за хубаво време и щастливи пътувания за себе си и за своите приятели.



ЗАБЕЛЕЖКА:

Това е откъс от новaтa E-книгa от eBooks ОНЛАЙН — ЧИТАЛНЯ

Чети на английски Cтарогръцки легенди.



© Лина Бакалова и колектив, превод от английски

© Е-книга Ren03 — Чети на английски Cтарогръцки легенди, 2013.