There was once an old woman who had an only son named Suan. Suan was a clever, sharp-witted boy. His mother sent him to school. Instead of going to school, however, Suan climbed up the tree that stood by the roadside. As soon as his mother had passed by from the market, Suan hurried home ahead of her. When she reached home, he cried,
"Mother, I know what you bought in the market today."
He then told her, article by article. This same thing happened so repeatedly, that his mother began to believe in his skill as a diviner.
One day the ring of the datu`s (*) daughter disappeared. All the people in the locality searched for it, but in vain. The datu called for volunteers to find the lost ring, and he offered his daughter`s hand as a prize to the one who should succeed. Suan`s mother heard of the proclamation. So she went to the palace and presented Suan to the datu.
"Well, Suan, tomorrow tell me where the ring is," said the datu.
"Yes, my lord, I will tell you, if you will give your soldiers over to me for tonight," Suan replied.
"You shall have everything you need," said the datu.
That evening Suan ordered the soldiers to stand around him in a semicircle. When all were ready, Suan pointed at each one of them, and said,
"The ring is here, and nowhere else."
It so happened that Suan fixed his eyes on the guilty soldier, who trembled and became pale.
"I know who has it," said Suan. Then he ordered them to retire.
Late in the night this soldier came to Suan, and said,
"I will get the ring you are in search of, and will give it to you if you will promise me my safety."
"Give it to me, and you shall be safe," said Suan.
Very early the next morning Suan came to the palace with a turkey in his arms.
"Where is the ring?" the datu demanded.
"Why, sir, it is in this turkey`s intestines," Suan replied. The turkey was then killed, and the ring was found inside it.
"You have done very well, Suan. Now you shall have my daughter`s hand," said the datu. So Suan became the princess`s husband.
One day the datu proposed a bet with any one who wished to prove Suan`s skill.
Accordingly another datu came. He offered to bet seven cascos of treasure that Suan could not tell the number of seeds that were in his orange. Suan did not know what to do. At midnight he went secretly to the cascos. Here he heard their conversation, and from it he learned the number of seeds in the orange.
In the morning Suan said boastfully,
"I tell you, your orange has nine seeds."
Thus Suan won the whole treasure.
Hoping to recover his loss, the datu came again. This time he had with him fourteen cascos full of gold.
He asked Suan to tell him what was inside his golden ball. Suan did not know what to say. So in the dead of night he went out to the cascos, but he could learn nothing there. The next morning Suan was summoned into the presence of the two datus. He had no idea whatever as to what was in the ball; so he said scornfully,
"Nonsense!"
"That is right, that is right!" shouted a man. "The ball contains nine cents."
Consequently Suan won the fourteen cascos full of gold. From now on, nobody doubted Suan`s merit.
*) Datu or datto is the title for chieftains and monarchs in the Philippines.
ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст е от библиотеката за напреднали, но за да виждате и субтитрите при кликване върху думите, трябва да влезете в библиотеката.
Живяла някога една стара жена, която имала единствен син на име Суан. Суан бил умен и съобразителен момък. Майка му го пратила на училище. Но вместо да ходи на училище, той се качвал на дървото, което растяло край пътя. Щом майка му минела оттам на връщане от пазара, Суан избързвал към къщи да я изпревари. А когато пристигнела вкъщи, той се провиквал:
- Майко, знам какво купи днес от пазара.
После й изреждал имената на купените неща едно след друго. Това се случвало толкова често, че майка му започнала да вярва в неговите ясновидски способности.
Един ден изчезнал пръстенът на дъщерята на дату. Всички хора от околността го търсили къде ли не, но напразно. Дату призовал още желаещи да търсят изгубения пръстен, като предложил ръката на дъщеря си като награда на онзи, който успее. Майката на Суан чула възванието. Тя отишла в двореца и завела Суан при дату.
- Добре, Суан, утре ще ми кажеш къде е пръстенът - казал дату.
- Да, господарю, ще ти кажа, ако изпратиш при мен твоите войници за през нощта - отвърнал Суан.
- Ще имаш всичко, каквото ти е нужно - казал дату.
Същата вечер Суан заповядал на войниците да застанат в полукръг около него. Когато всички били готови, той посочил с пръст към всеки един от тях и произнесъл:
- Пръстенът е тук и никъде другаде.
Станало така, че погледът на Суан се задържал по-дълго на виновния войник, който трепнал и пребледнял.
- Знам у кого е - казал Суан. После им наредил да се оттеглят.
Късно през нощта този войник дошъл при Суан и казал:
- Ще ти там пръстена, който търсиш, ако ми обещаеш, че няма да пострадам.
- Дай ми го и нищо няма да ти се случи - казал Суан.
Рано на другата сутрин Суан отишъл в двореца с една пуйка под мишница.
- Къде е пръстенът? - поискал да узнае дату.
- Тук, господарю, във вътрешностите на тази пуйка - отвърнал Суан. Заклали пуйката и намерили пръстена в нея.
- Ти се справи много добре, Суан. Затова аз ще ти дам ръката на дъщеря си - казал дату. И Суан се оженил за принцесата.
Един ден дату предложил облог с всеки, който иска да провери способностите на Суан.
По повод на облога пристигнал още един дату. Той предложил да заложи седем каскоса със скъпоценности, че Суан няма да познае колко са семките в неговия портокал. Суан не знаел какво да прави. Посред нощ тайно се промъкнал до каскосите. Там подслушал какво си говорят и така научил броя на семките в портокала.
На сутринта Суан важно заявил:
- Аз твърдя, че твоят портокал има девет семки.
Така Суан спечелил цялото съкровище.
Надявайки се да си върне загубата, дату дошъл отново. Този път той докарал четиринадесет каскоса, пълни със злато.
Той поискал от Суан да му каже какво има вътре в неговата златна топка. Суан не знаел какво да каже. Той и този път се прокраднал до каскосите в тъмна доба, но не могъл нищо да узнае там. На другата сутрин го извикали да се яви пред двамата дату. Ала тъй като си нямал и представа какво може да има в топката, той презрително промърморил:
- Семки и бонбонки!
- Точно така, точно така! - възкликнал някой. - В топката има семки и бонбони.
Така Суан спечелил четиринадесетте каскоса, пълни със злато. От този ден нататък никой повече не се съмнявал в способностите на Суан.