THE WATER GIRL

Even Tale

---

ВОДНОТО МОМИЧЕ

Евенска приказка

---

There was a Lamut man, who traveled about looking for a wife. One time he found a stone in the likeness of a person. He took it home and put it near the fireplace. He awoke in the morning, and said to the stone,

Имало един ламутски ловец, който обикалял из околността да си търси жена. Веднъж той намерил камък, който приличал много на човешка фигура. Прибрал го вкъщи и го сложил край огнището. Когато се събудил сутринта, казал на камъка:

"There, wife, cook some food!"

Since the stone never stirred, he got up and cooked the food himself. Then he went off to look for game. He came back in the evening, and said again to the stone,

- А сега, жено, сготви нещо за ядене!

Тъй като камъкът дори не се помръднал, той станал и сам си приготвил храна. След това излязъл и отишъл на лов. Върнал се вечерта и пак казал на камъка:

"Wife, cook some food!"

But since the stone never stirred, he cooked the food himself. He awoke next morning, and, lo! the stone wife was cooking food. They lived together as husband and wife.

- Жено, приготви нещо да ям!

Но тъй като камъкът си стоял неподвижен, той пак си сготвил сам храната. На другата сутрин се събудил и - що да види! Каменната жена била сготвила ядене. И те заживели заедно като мъж и жена.

After a while he went to a river and walked along the bank. He felt thirsty; he found a waterhole and stooped down. When about to drink, he saw a girl down below, who was combing her long glossy hair.

Минало известно време. Един ден ловецът отишъл до една река и тръгнал по брега й. Бил жаден, видял едно вирче и приклекнал до него. Когато понечил да пие, той видял отдолу под водата едно момиче, което решело дългата си свилена коса.

"Ah, come here! let us play!"

She came out, and they played shooting at each other with bow and arrows. At last he looked up. The sun was already setting.

- Хей, ела тук! Хайде да играем!

Тя излязла и те се заиграли, целейки се един в друг с лък и стрели. Най-сетне той погледнал към небето и видял, че слънцето вече залязвало.

"Ah! it is late. I must go home.

He went home, but his wife pouted at him:

- Ох, стана късно! Трябва да се прибирам у дома.

Отишъл си той вкъщи, а там жена му го посрещнала намусена:

"Why are you so late? Before this you used to come in time."

"I have been tracking a fox."

The following morning he arose early and went to the river. The water girl was already down there in the water, combing her hair.

- Защо закъсня толкова? Досега винаги си си идвал навреме.

- Преследвах една лисица.

На другата сутрин той станал рано и отишъл на реката. Водното момиче било вече там долу и решело косите си.

"Come along, let us play!"

They played again till sunset. When he came home, his wife was very angry.

- Идвай да си играем!

Те играли отново чак до заник слънце. Когато се прибрал вкъщи, жена му била много сърдита:

"Why are you so late?"

He gave no answer, thinking of the girl, and promising himself,

- Защо се връщаш толкова късно?

Той не отговорил, защото си мислел за момичето, и се зарекъл:

"Tomorrow morning I shall get up still earlier."

The wife, however, caused a heavy sleep to fall upon him. Early in the morning the stone woman arose. She put on her husband`s clothes, took his bow and arrows, and on snowshoes went to the river following her husband`s tracks. She came to the waterhole and looked down. The girl was there, combing her hair.

- Утре ще стана още по-рано.

Но жена му направила така, че да изпадне в непробуден сън. А на сутринта каменната жена станала рано, облякла дрехите на мъжа си, взела лъка и стрелите му, сложила си снегоходки и отишла при реката, като вървяла по следите, оставени от него. Стигнала до вира и погледнала надолу във водата. Момичето било там и решело косите си.

"Come along, let us play."

"Ah! my heart is in a flurry. I feel as if we had never played before."

- Ела да си поиграем!

- Ах, как ми е свито сърцето. Като че никога преди не сме играли.

"Oh, nonsense! Well, at least come up a little! Let me have a look at you."

The other one appeared out of the water up to her armpits. Then the stone wife shot at her and pierced her breast with an arrow. Blood spurted from her breast and from her back. The girl dropped back, and the stone woman returned to her home. She put her husband`s clothes in their former place, also his bow and snowshoes. Then she removed the sleeping spell from him. He jumped up, and saw that the sun was already high up in the sky. He took his bow, put on his snowshoes, and hurried to the river. The girl, however, was not to be seen.

- Глупости! Хайде, поне малко се покажи, само да те погледам.

Девойката се показала над водата до подмишниците. Тогава каменната жена стреляла в нея и я пронизала с една стрела. Кръв бликнала от гърдите и гърба й. Водното момиче потънало в дълбините, а жената на ловеца се върнала вкъщи. Тя сложила дрехите на мъжа си на предишното им място, а също и лъка със стрелите и снегоходките му. След това премахнала магията за сън от него. Той скочил и видял, че слънцето било вече високо в небето. Взел лъка си, надянал снегоходките и побързал към реката. Момичето обаче никъде не се виждало.

"Ah!" said he with many lamentations, "she is no more! I do not want to stay here either."

He jumped into the water and sank down. His ears rustled, his body tingled all over. Then he found himself in a new world. He found a beaten track, and walked on. After a while he came to a city. All the houses of the city were covered with black calico. Apart from the others stood a little house in which lived a little old woman. He entered. The old woman asked,

- Ах - извикал той разтърсен от ридания, - тя вече не идва! И аз не искам да остана повече тук.

Той скочил във водата и потънал. В ушите му зашумяло, тялото му изтръпнало от студa. И изведнъж се озовал в един друг свят. Намерил утъпкана пъртина и закрачил по нея. Не след дълго дошъл до някакъв град. Всички къщи в града били покрити с черно платно. Встрани от другите къщи се гушела къщурка, в която живеела една бабичка. Той влязъл. Бабата го попитала:

"Where do you come from?"

"I am from the other world. What has happened here! Is anybody sick? Why all this black calico?" -

- Ти откъде си дошъл?

- Аз съм от другия свят. Но какво става тук? Да не би някой да е болен? Защо е това черно платно навсякъде?

"Our chief`s daughter is sick. Somebody hit her with an arrow."

"I want to heal her."

The old woman hurried to the chief:

- Дъщерята на нашия вожд е болна. Някой я е пронизал със стрела.

- Аз искам да я излекувам.

Бабата побързала да отиде при вожда и му казала:

"A man has come to our city who offers to heal your daughter."

The chief ordered that the visitor be brought in. As soon as he entered the house, the girl moaned aloud,

- Един човек е дошъл в нашия град и заяви, че ще излекува дъщеря ти.

Вождът заповядал да доведат чужденеца. Щом влязъл в къщата, момичето изстенало силно:

"Aah!"

He touched the arrow, and in a moment she was dead. Then he asked for some men`s clothes. These he put on her body, and on himself he put her clothes.

- А-а-ах!

Той докоснал стрелата и тозчас девойката била мъртва. Тогава той поискал някакви мъжки дрехи. Надянал дрехите на нейното тяло, а себе си облякъл в нейните дрехи.

"Well, father and mother, take your last farewell. I will watch the body all by myself."

After sunset there came two young birds, two spoonbills. Two high larch trees stood there. The spoonbills alighted on the trees.

- Вземете си последно сбогом с нея. Аз ще бдя над тялото й сам - казал той на родителите й. После легнал до нея и се престорил също на умрял.

Когато слънцето се скрило, долетели две птици, две лопатарки. Две лиственици растeли наблизо. Лопатарките кацнали на тях и запели:

"O sister! get up!
Let us play,
and let us
flutter about!"

"O sisters! I cannot play,
I cannot flutter.
O sisters! my wings are broken,
My feathers fell down."

"O sister!
who broke your wings?
Who plumed
your feathers?"

"O sisters!
he who broke them.
He lies down
like one dead."

Хей, сестричке, събуди се!
Нека с тебе да играем,
нека въздуха да порим
с бързи пърхащи криле!

Ох, сестрички! С вас не мога
да играя, да се рея.
Счупени са ми крилете,
не остана ми перце.

Ой, сестрице, кой бе този,
който с теб се поруга
и крилете ти прекърши?
Туй не беше ли игра?

Ой, сестрички, мен крилете
този, който ги пречупи,
там сега лежи безжизнен
сякаш е без дъх останал.

The spoonbills alighted on the ground, and turned into young girls. They came to the one who was dead. The first girl blew upon her, the second girl spat upon her. Then she jumped up, and exclaimed,

Лопатарките кацнали на земята и се превърнали в девойки. Доближили се до мъртвата. Едната девойка духнала върху нея, другата девойка плювнала върху нея. Тогава тя скокнала на крака и възкликнала:

"Ah, ah, ah! I slept very long! Now I am up again."

"Ah! without our aid, you would have slept forever."

- Ах, ах, ах! Колко дълго съм спала!

- Ех, без нашата помощ никога нямаше да се събудиш.

They stayed there till the following morning. When the other people awoke, they carried her to her parents. The mother immediately fell in a swoon. She came to herself only in the evening, and they married the girl to the visitor. They lived together. One time he said,

Девойките останали там до сутринта. Когато другите хора се събудили, те я отвели при родителите й. Като я видяла, майката изпаднала в несвяст. Тя дошла на себе си чак вечерта и тогава оженили момичето за госта. Двамата заживели заедно. Веднъж той казал:

"I want to visit my former wife."

As soon as the stone wife saw him, she jumped up.

- Искам да навестя бившата си жена.

Щом каменната жена го видяла, стреснато подскочила:

"Ah! my husband is coming, my husband is coming!"

She whetted her teeth, ready to bite; but the man strung his bow and shot her. She fell back.

- Ах! Мъжът ми идва, мъжът ми идва!

Тя се озъбила и се приготвила да го налапа, но човекът опънал лъка и я прострелял. Тя се килнала назад.

"Ah! so it is. I wanted to devour you, but you got ahead of me."

He built a great fire and burned the woman. Then he went back to the water girl and lived with her.

- Ах! Това е краят. Аз исках да те изям, но ти се оказа по-бърз.

Той наклал голям огън и изгорил каменната жена. После се върнал при водното момиче и продължил да си живее с него.

---

© Анатолий Буковски, превод от английски

---