| |
Докато само се любуваме на свойто озлобяване,
докато пеем за героя и плачем за невинния
с разсъдъка си само, не още със сълзи,
докато гледаме събитието, не
кръвта обикновена, разяждаща асфалта,
стъклото, алуминия, бетона
и космодрума, и самите нас,
докато, преизпълнени с ирония,
великодушно крачим до подлеца
и нашият юмрук не се стоварва още
открито между двете му очи,
докато искаме да ни обичат всички
и пепелта на Клаас никъде не ни гори,
присъдата ще е: По-ниски от тревата.
И даже сенокосът няма да ни почете.
1982
|
|
|
|
Mientras nos deleitamos ensimismados en la rabia que nos ahoga,
mientras canta al héroe y llora al inocente
la conciencia sólo,
no la lagrima viva,
mientras miramos el acontecimiento,
no la sangre de cada día que corroe el asfalto, el vidrio,
el aluminio, el hormigón, el Puerto
Espacial y a nosotros mismos,
mientras rebosantes de ironía
generosamente toleramos la compañía del cobarde corrompido
y nuestra repulsa aún no descarga su puño
sin disimulos, en su cara dura,
mientras soñamos con que nos adoren todos
y las cenizas de Klaas en la hoguera no nos queman el aliento,
irrefutable será la sentencia: ¡Más bajos que la hierba!
Y ni la cosecha del heno se dignará a honrarnos.
1982
|
|
|
|
