| |
|
I
BÉHÉMOT
Moi, je suis Béhémot2, l’éléphant, le colosse.
Mon dos prodigieux, dans la plaine, fait bosse
Comme le dos d’un mont.
Je suis une montagne animée et qui marche :
Au déluge, je fis presque chavirer l’arche,
Et quand j’y mis le pied, l’eau monta jusqu’au pont.
Je porte, en me jouant, des tours sur mon épaule ;
Les murs tombent broyés sous mon flanc qui les frôle
Comme sous un bélier.
Quel est le bataillon que d’un choc je ne rompe ?
J’enlève cavaliers et chevaux dans ma trompe,
Et je les jette en l’air sans plus m’en soucier !
Les piques, sous mes pieds, se couchent comme l’herbe :
Je jette à chaque pas, sur la terre, une gerbe
De blessés et de morts.
Au cœur de la bataille, aux lieux où la mêlée
Rugit plus furieuse et plus échevelée,
Comme un mortier sanglant, je vais gâchant les corps.
Les flèches font sur moi le pétillement grêle,
Que par un jour d’hiver font les grains de la grêle
Sur les tuiles d’un toit.
Les plus forts javelots, qui faussent les cuirasses,
Effleurent mon cuir noir sans y laisser de traces,
Et par tous les chemins je marche toujours droit.
Quand devant moi je trouve un arbre, je le casse ;
À travers les bambous, je folâtre et je passe
Comme un faon dans les blés.
Si je rencontre un fleuve en route, je le pompe,
Je dessèche son urne avec ma grande trompe,
Et laisse sur le sec ses hôtes écaillés.
Mes défenses d’ivoire éventreraient le monde,
Je porterais le ciel et sa coupole ronde
Tout aussi bien qu’Atlas.
Rien ne me semble lourd ; pour soutenir le pôle
Je pourrais lui prêter ma rude et forte épaule.
Je le remplacerai quand il sera trop las !
II
Quand Béhémot eut dit jusqu’au bout sa harangue,
Léviathan, ainsi, répondit, en sa langue :
III
LÉVIATHAN
Taisez-vous, Béhémot, je suis Léviathan3 ;
Comme un enfant mutin je fouette l’Océan
Du revers de ma large queue.
Mes vieux os sont plus durs que des barres d’airain,
Aussi Dieu m’a fait roi de l’univers marin,
Seigneur de l’immensité bleue.
Le requin endenté d’un triple rang de dents,
Le dauphin monstrueux, aux longs fanons pendants,
Le kraken4 qu’on prend pour une île,
L’orque immense et difforme et le lourd cachalot,
Tout le peuple squameux qui laboure le flot,
Du cétacé jusqu’au nautile5 ;
Le grand serpent de mer et le poisson Macar6,
Les baleines du pôle, à l’œil rond et hagard,
Qui soufflent l’eau par la narine ;
Le triton fabuleux, la sirène aux chants clairs,
Sur le flanc d’un rocher, peignant ses cheveux verts
Et montrant sa blanche poitrine ;
Les oursons étoilés et les crabes hideux,
Comme des coutelas agitant autour d’eux
L’arsenal crochu de leurs pinces ;
Tous, d’un commun accord, m’ont reconnu pour roi.
Dans leurs antres profonds, ils se cachent d’effroi
Quand je visite mes provinces.
Pour l’œil qui peut plonger au fond du gouffre noir,
Mon royaume est superbe et magnifique à voir :
Des végétations7 étranges,
Éponges, polypiers, madrépores, coraux,
Comme dans les forêts, s’y courbent en arceaux,
S’y découpent en vertes franges.
Le frisson de mon dos fait trembler l’Océan,
Ma respiration soulève l’ouragan
Et se condense en noirs nuages ;
Le souffle impétueux de mes larges naseaux,
Fait, comme un tourbillon, couler bas les vaisseaux
Avec les pâles équipages.
Ainsi, vous avez tort de tant faire le fier ;
Pour avoir une peau plus dure que le fer
Et renversé quelque muraille ;
Ma gueule vous pourrait engloutir aisément.
Je vous ai regardé, Béhémot, et vraiment
Vous êtes de petite taille.
L’empire revient donc à moi, prince des eaux ;
Qui mène chaque soir les difformes troupeaux
Paître dans les moites campagnes ;
Moi témoin du déluge et des temps disparus ;
Moi qui noyai jadis avec mes flots accrus
Les grands aigles sur les montagnes !
IV
Léviathan se tut et plongea sous les flots ;
Ses flancs ronds reluisaient comme de noirs îlots.
V
L’OISEAU ROCK8
Là bas, tout là bas, il me semble
Que j’entends quereller ensemble
Béhémot et Léviathan ;
Chacun des deux rivaux aspire,
Ambition folle, à l’empire
De la terre et de l’Océan.
Eh quoi ! Léviathan l’énorme,
S’assoirait, majesté difforme,
Sur le trône de l’univers !
N’a-t-il pas ses grottes profondes,
Son palais d’azur sous les ondes ?
N’est-il pas roi des peuples verts ?
Béhémot, dans sa patte immonde,
Veut prendre le sceptre du monde
Et se poser en souverain.
Béhémot, avec son gros ventre,
Veut faire venir à son antre,
L’univers terrestre et marin.
La prétention est étrange
Pour ces deux pétrisseurs de fange,
Qui ne sauraient quitter le sol.
C’est moi, l’oiseau Rock, qui dois être,
De ce monde, seigneur et maître,
Et je suis roi de par mon vol.
Je pourrais, dans ma forte serre,
Prendre la boule de la terre
Avec le ciel pour écusson.
Créez deux mondes ; je me flatte
D’en tenir un dans chaque patte,
Comme les aigles du blason.
Je nage en plein dans la lumière,
Et ma prunelle sans paupière
Regarde en face le soleil.
Lorsque, par les airs, je voyage,
Mon ombre, comme un grand nuage,
Obscurcit l’horizon vermeil.
Je cause avec l’étoile bleue
Et la comète à pâle queue ;
Dans la lune je fais mon nid ;
Je perche sur l’arc d’une sphère ;
D’un coup de mon aile légère,
Je fais le tour de l’infini.
VI
L’HOMME
Léviathan, je vais, malgré les deux cascades
Qui de tes noirs évents jaillissent en arcades,
La mer qui se soulève à tes reniflements,
Et les glaces du pôle et tous les éléments,
Monté sur une barque entr’ouverte et disjointe,
T’enfoncer dans le flanc une mortelle pointe ;
Car il faut un peu d’huile à ma lampe le soir,
Quant le soleil s’éteint et qu’on n’y peut plus voir.
Béhémot, à genoux ! que je pose la charge
Sur ta croupe arrondie et ton épaule large ;
Je ne suis pas ému de ton énormité ;
Je ferai de tes dents quelque hochet sculpté,
Et je te couperai tes immenses oreilles,
Avec leurs plis pendants, à des drapeaux pareilles
Pour en orner ma toque et gonfler mon chevet.
Oiseau Rock, prête-moi ta plume et ton duvet,
Mon plomb saura t’atteindre, et, l’aile fracassée,
Sans pouvoir achever la courbe commencée,
Des sommités du ciel, à mes pieds, sur le roc,
Tu tomberas tout droit, orgueilleux oiseau Rock.
1. Première publication dans le recueil de La Comédie de la Mort (1838). [обратно]
2. Animal extraordinaire évoqué dans le livre de Job et généralement identifié à un éléphant. [обратно]
3. Monstre marin mentionné dans le livre de Job. [обратно]
4. Monstre marin fabuleux des légendes scandinaves.
[обратно]
5. Sorte de mollusque. [обратно]
6. Poisson fabuleux, également évoqué dans l’Ahasvérus (1833) d’Edgar Quinet.
[обратно]
7. В действителност, нито едно от изброените същества не е растение. (Б. прев.) [обратно]
8. Nom donné dans les Mille et Une Nuits à un oiseau fabuleux, d’une taille gigantesque. [обратно]
|
|
|
|
|
|
I
ВЕЕМОТ
Аз, аз съм Веемот2, да, слона, исполина.
В широките поля пред моята гърбина,
е нисък всеки хълм.
Подвижна планина, но с дъх в огромни бърни,
на Ной ковчега сам едва не преобърнах,
когато бе навред потопът придошъл.
Аз нося, на игра, на рамото си кули.
Като под як таран под мощните ми скули
стените стават прах.
С един замах голям разбивам цяла рота.
И рицари, коне, засмукани в хобота,
изхвърлям надалеч без нито капка страх.
Ломя като трева с краката си остени:
в свирепия ми ход сноп мъртви, сноп ранени
разсипват се край мен.
Сред яростния бой, където най-жестоко
рапирите свистят, забиват се дълбоко,
тела троша като хаван окървавен.
По моя гръб корав стрелите тихо дрънкат
тъй както в зимен ден зърната град навънка
по покрива шептят.
И копия от бронз, що броните тревожат,
одраскват без следа възчерната ми кожа;
пристъпвам вечно прав из всеки земен път.
Съгледам ли дърво, веднага го превивам,
през гъстия бамбук минавам както нива
пресича в бяг сърна.
Съгледам ли река, изсмуквам я с охота,
обръщам я в сух ров единствено с хобота,
отреждам суха смърт на всяка живина.
Със зъби – твърда кост – света бих изтърбуршил.
Небето бих държал, с кубетата въздушни,
тъй както и Атлас.
Не зная за тегло за мене преголямо;
и полюса дори понесъл бих на рамо –
щом той се умори, ще го заместя аз.
II
Когато Веемот приключи да говори,
уста Левиатан за отговор отвори:
III
ЛЕВИАТАН
Млъкни, о Веемот, пред мен, Левиатан3;
морето шибам с яд, подобно малчуган,
с опашката си, бич преплетен.
По-твърд дори от бронз е скелетът ми стар;
направи ме сам Бог на океана цар,
на водните страни владетел.
Акулата с уста със зъби в троен ред,
ужасният делфин с балените безчет,
подобният на остров кракен4,
косатката гигант и всеки кашалот –
тоз люспест и орящ моретата народ
в едно, от кита чак до рака,
подводната змия, и рибата Макар6,
и северният кит с око на страшен звяр,
вода изхвърлящ през носа си,
тритонът причудлив, русалката с коси
обагрени в смарагд и бюст от сняг красив,
моряци мамеща с гласа си,
и морската звезда, и крабът с грозен вид,
край себе си въртящ, като кама извит,
на щипките си арсенала;
те всички, в глас един, признаха ме за вожд
и крият се от страх, страните си сред нощ
изляза ли да обикалям.
Видяло би сред мрак окото на гмурец
как моята страна и моя стар дворец
красят растения7 най-чудни:
актинии, корал и полипи безброй
превиват като в лес в дълбокия покой
писклюлите си изумрудни.
Гърбът ми хвърля в миг морето в тръпен смут,
дъхът ми разгневен събужда шквала луд,
сплъстява се на облак черен;
фонтаните дошли от моя страшен нос
като водовъртеж отнасят и матрос,
и капитан самоуверен.
По-силният съм аз. Затуй не се гордей,
че кожата ти уж не би пробил и змей,
че някой зид си бил съборил;
ще влезеш в мойта паст, един-единствен къс.
Видях те, Веемот, и мисля, че на ръст
си дребен и след мене втори.
И тъй, на мен властта се пада, воден княз,
безформени стада под влажния талаз
на паша водещ в мрак столетен.
На мене, що видях, потопа в древни дни;
на мене, що за смърт, с разпенени вълни,
покрих орли по върховете.
IV
Потъна, с лъскав гръб, същ остров отстрани,
пак тих Левиатан под страшните вълни.
V
ПТИЦАТА РОК8
Там ниско долу ми се струва
кавга да водят, че дочувам
Левиатан и Веемот.
И двамата сега ламтеят
земя, морета да владеят,
и целия им жив народ.
Нима Левиатан огромен
ще носи, господар безформен,
короната на тоя свят?
Не му ли стигат пещерите,
дворецът син, скрит под вълните,
народът със смарагдов цвят?
Или пък Веемот от днеска
ще вземе жезъла вселенски
в ужасния си, грозен крак
и всички земни, морски твари,
при тоз търбух, пак ще накара
да бродят в дупката му в мрак?
Претенциите са нахални.
Та тия господари кални
са вечни роби на пръстта!
Аз, птицата Рок, само мога
светът да управлявам строга:
от полета ми е властта.
В захвата си земята цяла
бих грабнала и задържала –
небето ще ми бъде фон.
Създайте втори свят и двата
ще стисна яростно в краката,
досущ орел от герб на трон.
В лъчите плувам, а не в здрача,
зениците ми без клепачи
се взират в слънчевия диск.
Във въздуха когато хвръкна,
под сянката ми в миг се мръква
над хоризонта с цвят златист.
Говоря със звезди, планети,
и с бледокосите комети;
луната ми е за гнездо.
Спя в космоса тъй неприветен;
с единствен удар на крилете
обхождам целия простор.
VI
ЧОВЕКЪТ
Левиатан, напук на двата водопада
от твоето чело излизащи в аркада,
морето, що кипи от гнусния ти дъх,
напук на всеки шквал или полярен лъх,
качен на кораб бит от вятъра ядосан,
ще впия в твоя гръб харпуна смъртоносен,
че трябва ми масло за лампата в нощта,
когато пада мрак над всичките неща.
Падни на коленè, о Веемот, самара
на твойте рамене да сложа, и товара;
съвсем не се боя от едрия ти гръб;
бижу ще сътворя от белия ти зъб,
и ще отрежа с нож ушите ти грамадни,
които, същ воал, в спокойни гънки падат,
за да напълня с тях дюшек или кожух.
Ти дай ми, птицо Рок, пера и нежен пух!
Ще те достигне, знай, оловото ми точно
и, краят недошъл на полета започнат,
в краката ми без мощ от свода най-висок
ще паднеш връз пръстта, о горда птицо Рок.
1. Отпечатано за първи път в сборника Комедия на Смъртта (1838 г.). [обратно]
2. [или: Бегемот] Фантастично животно, споменато в книгата Йов и обикновено свързвано със слона. [обратно]
3. Водно чудовище, споменато в книгата Йов [и в Псалмите, б. прев.]. [обратно]
4. Баснословно водно чудовище от скандинавските легенди (гигантски калмар). [обратно]
5. Вид мекотело. [обратно]
6. Баснословна риба, спомената също така в Ахасверус (1833 г.) от Едгар Кине. [обратно]
7. В действителност, нито едно от изброените същества не е растение. (Б. прев.) [обратно]
8. [или: Рух] Име, давано в Хиляда и една нощ на баснословна птица с гигантски размер. [обратно]
|
|
|
|
