Еду. Тихо. Слышны звоны
Под копытом на снегу.
Только серые вороны
Расшумелись на лугу.

Заколдован невидимкой,
Дремлет лес под сказку сна.
Словно белою косынкой
Подвязалася сосна.

Понагнулась, как старушка,
Оперлася на клюку,
А над самою макушкой
Долбит дятел на суку.

Скачет конь, простору много,
Валит снег и стелет шаль.
Бесконечная дорога
Убегает лентой вдаль.

1914

Яздя. Тихо. Звън извива
от копита под снега.
По полето врани сиви
разкрещяли се сега.

Омагьосана, вълшебна
спи гората чуден сън.
Със забрадка забрадена
се белей елхата вън.

Също гърбава старица
се подпряла на бастун.
На върха й чука птица –
стар кълвач дълбае с клюн.

Скача коня в шир далечна,
сняг вали, разстила шал.
Бяга лентата – пътечка,
губи се в безкрая бял.

1914