Чую радуницу божью —
Не напрасно я живу,
Поклоняюсь придорожью,
Припадаю на траву.

Между сосен, между елок,
Меж берез кудрявых бус,
Под венком, в кольце иголок,
Мне мерещится Исус.

Он зовет меня в дубровы,
Как во царствие небес,
И горит в парче лиловой
Облаками крытый лес.

Голубиный дух от бога,
Словно огненный язык,
Завладел моей дорогой,
Заглушил мой слабый крик.

Льется пламя в бездну зренья,
В сердце радость детских снов,
Я поверил от рожденья
В богородицын покров.

1914

Божи дух витай над мене –
не напразно съм живял,
тук заставам на колене
при крайпътната трева.

През борове, през елите,
през мънистени брези,
в ореол, с венец иглици
сам Христос ми се яви.

Той зове ме към дъбрави
като в царствено небе,
запламтяват в цвят лилаво
скрити в облак лесове.

Дух от гълъба на Бога,
сякаш огнен е език,
слезе в пътя ми отгоре,
затаи се моят вик.

Светъл пламък озари ме,
детска радост ме обзе,
аз повярвах – от рождение
Богородица е с мен.

1914