Библиотека    Сергей Есенин    
 


* * *

Сергей Есенин


 


* * *

Сергей Есенин


 
 

Не напрасно дули ветры,
Не напрасно шла гроза.
Кто-то тайный тихим светом
Напоил мои глаза.

С чьей-то ласковости вешней
Отгрустил я в синей мгле
О прекрасной, но нездешней,
Неразгаданной земле.

Не гнетет немая млечность,
Не тревожит звездный страх.
Полюбил я мир и вечность,
Как родительский очаг.

Все в них благостно и свято,
Все тревожное светло.
Плещет рдяный мак заката
На озерное стекло.

И невольно в море хлеба
Рвется образ с языка:
Отелившееся небо
Лижет красного телка.

1917

 

Не напразно вихри вяха
и ехтеше буря зла —
някой тайнствено и плахо
блясък в моя взор разля.

С пролетния дъх, ненужна
в мен мечтата отшумя
по прекрасната, но чужда,
неотгатната земя.

Не ме смазва Пътят млечен
и не тръпна в звезден страх.
Влюбен съм във тази вечност
както в бащиния праг.

Всичко благостно се рее
над тревожни дни, над зло.
Макът-залез червенее
в тънко езерно стъкло…

И езикът образ вплита
в хлебоносното поле:
в жар небето — след родитба —
лиже влажното теле.

1916

 
 
© Сергей Есенин
 
© Сергей Есенин
© превод от руски език — Димитър Горсов
(с разрешение)